Анди Бригс - Съветът на злото

— Чух, че си спасил господин Фалконър. Било е смела постъпка от твоя страна, особено след това, което той ти причини — тя се изчерви и погледна встрани.

Джейк не знаеше какво да каже. Щом Лорна беше разбрала за господин Фалконър, тогава цялото училище сигурно говореше за това.

— Трябва да ми разкажеш — продължи тя. — Нали се сещаш? След училище?

Страните й пламнаха и тя погледна зад него.

— Фен клубът ти е тук. До скоро!

Тя се мушна в класната стая и вратата се затвори, точно когато огромните ръце на Кокала се стовариха на раменете му с такава сила, че коленете му се подкосиха.

— Ей, Хънтър, к’во става?

Мислите на Джейк препускаха в главата му. Само преди минута се тревожеше, че го издирват, а сега се мъчеше да проумее, че току-що го бяха поканили на среща. Можеше да се справи с лошата слава, но момичетата бяха непозната територия за него. Той се стегна. Лорна беше поредното допълнение към дългия му списък от неща, за които не искаше приятелите му да узнаят.

— Кокал, момчета.

Гадняра вървеше до него. Той никога не гледаше право в очите, днес погледът му шареше повече от всякога.

— Къде беше цяла седмица?

— Имам ужасен късмет. В момента, в който не сме на училище, се разболявам.

— Така ли? — промърмори Гадняра.

— Имаш вид на болен — каза Големия Тони с лека загриженост. — Нали няма да ми го лепнеш? Не искам да изгубя апетит.

Няма такава вероятност , помисли си Джейк, но тактично замълча.

— Е, това ли е всичко? — притискаше го Гадняра.

Джейк спря. Приятелите му направиха още няколко крачки, преди да забележат, че той стои на едно място. Само няколко дни далече от приятелите и беше осъзнал колко скучен живот водеха и колко по-добре беше без постоянните им глупости и незряло поведение. Но тонът на Гадняра го изненада.

— Какво искаш да кажеш?

Гадняра пусна пресилена, изкуствена усмивка.

— Нищо. Исках да кажа: това ли е всичко. Не прави ли нещо друго? Примерно, не летя ли нанякъде… с вашите?

Джейк присви очи, взирайки се внимателно в приятелите си. И тримата гледаха в различни посоки, но не в него. Училищният звънец удари и прекъсна напрегнатия момент.

— До по-късно — каза Джейк безцеремонно, обърна се и си тръгна.

Щом се отдалечи, Гадняра се обърна към другите.

— Видяхте ли, държи се странно. Казах ви, но вие не ми вярвате. Кълна се, че го видях да се качва в някакво летящо нещо оная вечер. Нещо странно става!

Кокала се захили.

— Чухме те, все още смятаме, че си ненормален.

Гадняра потрепна от обида, докато те се смееха, а бузите му почервеняха от срам. Мразеше да е повод за каквато и да е шега и беше сигурен в това, което беше видял. Нещо странно се случваше с Джейк Хънтър и той щеше да разбере какво точно.

Джейк беше на тръни цялата сутрин, убеден, че някой от учителите или учениците щеше да го разпознае и да го обвини за отвличането. Но нищо не се случи. Страхът му се смени от новия му образ на герой, когато се разнесе мълвата, че той беше спасил господин Фалконър. Разбира се успоредно с това циркулираше слухът, че именно той беше предизвикал пожара. Когато клюката тръгна, Джейк забеляза, че хората си шушукаха на групички и го зяпаха, но по-скоро с любопитни, отколкото с уплашени погледи. Сякаш беше някаква знаменитост. Не искаше да си признае, но усети, че би му било приятно да бъде известен.

Или пък скандално известен.

По-късно в часа по информатика Джейк започна с неудоволствие задачата, която му беше поставена — да проучи как малък, местен бизнес би могъл да се развие посредством електронна търговия.

И тогава една мисъл го връхлетя внезапно. Базилиск беше споменал, че произхожда от Канбера, Австралия. Джейк се напрегна да си спомни как беше казал, че се е наричал. Пръстите му потропваха по бюрото, докато се ровеше в паметта си, и когато вдигна очи забеляза, че Гадняра бързо отмести поглед. Джейк наклони монитора си, така че Гадняра да не може да го вижда. Приятелят му се опита да не реагира, но Джейк не пропусна да забележи, че лицето му се намръщи.

Бейкър , това беше. Скот Бейкър. Джейк написа името и мястото в Гугъл заедно с други ключови думи, които биха му помогнали да намери информация: АРМИЯ, ЗЛОПОЛУКА.

Търсачката разбърка огромната си база данни за части от секундата и показа над сто хиляди резултата. Само един съвпадаше напълно с ключовите думи „Скот Бейкър Армия Злополука“. Джейк кликна върху него.

Появи се сканирана страница от вестник „Канбера Таймс“ със статия, която показваше снимка на млад войник в пълна бойна униформа. Заглавието беше: „Местен герой убит при странен инцидент“. Джейк се зачете нататък, но информацията беше непълна: явно ставаше дума за някакъв военна цистерна за доставки, която се беше преобърнала на пътя; войникът е бил премазан под нея. Това не помогна много на Джейк.