Робин Хоб: Съдбовният кораб

— Мисля, че ще умрем — тихо каза тя на спътниците си.

Ръката на Кефрия се тресеше неудържимо. Тя стисна зъби и се принуди отново да хване дръжките на количката, която копачите току-що бяха напълнили. Щом ги повдигна и започна да търкаля товара си нагоре по коридора, болката в зарастващите ѝ пръсти се удвои. Тя я приветства. Заслужаваше я. Леките ѝ проблясъци почти успяваха да я разсеят от парещата болка в сърцето ѝ. Беше ги загубила. И двете ѝ по-малки деца си бяха отишли в една нощ. Беше толкова сама, че повече от това нямаше накъде.

Беше си позволила да се съмнява възможно най-дълго. Малта и Силдин не бяха в Трехог. Никой не ги беше виждал от вчера. Разплакан приятел на Силдин бе признал през хлиповете си, че е показал на другото момче път към древния град, път, който възрастните мислеха за добре заключен. Яни Купрус не бе смекчила думите си — пребледняла, със свити устни бе казала на Кефрия, че въпросният проход е бил изоставен, защото самият Рейн го бе определил като твърде нестабилен. Ако Силдин бе отишъл в затрупаните коридори, ако бе взел Малта със себе си, то те бяха отишли в отсека, който имаше най-голяма вероятност да се срути при земетресение. От изгрев бе имало поне две силни разтърсвания. Кефрия беше изгубила бройката на по-леките, които бе усетила. Беше помолила да изпратят копачи в тази посока, но те бяха открили, че целият коридор се бе срутил малко след входа. Можеше само да се моли на Са децата ѝ да бяха достигнали някой по-стабилен участък на заровения град преди труса и да очакват спасителен отряд, сгушени един в друг.

Рейн Купрус не се беше върнал. Преди обяд бе оставил копачите, отказвайки да чака коридорите да бъдат разчистени и подсилени. Беше тръгнал пред работните екипи, провирайки се през почти изцяло срутен тунел, и бе изчезнал. Неотдавна работниците бяха достигнали края на линията, която бе оставил да бележи пътя му. Бе оставил и няколко следи от тебешир, включително наставлението на вратата на сатрапа. Безнадеждно , бе написал Рейн. Изпод блокираната врата се процеждаше гъста кал; вероятно цялата стая беше изпълнена с нея. Скоро след тази врата коридорът беше напълно затрупан. Ако Рейн беше минал оттук, или беше премазан при срутването, или бе заклещен от другата страна.

Кефрия се стресна, усетила докосване по ръката си. Обърна се и се озова лице в лице с измъчената Яни Купрус.

— Намери ли нещо? — несъзнателно попита Кефрия.

— Не. — Яни произнесе ужасната дума меко. Страхът, че синът ѝ е мъртъв, бе жив в очите ѝ. — Коридорът се пълни със същата скорост, с която го разчистваме. Решихме да го оставим. Древните не са построили този град, както ние нашия — с раздалечени една от друга къщи. Построили са го като голям мравуняк. Лабиринт от пресичащи се коридори. Ще се опитаме да достигнем тази секция от друго място. Работните отряди вече биват премествани.

Кефрия погледна към натоварената си количка, после обратно надолу, към разкопания коридор. Работата бе спряла, работниците се връщаха на повърхността. Докато наблюдаваше, тълпа от мръсни и изморени мъже и жени се разцепи, за да я заобиколи. Лицата им бяха сиви от пръст и отчаяние, краката им се влачеха. Фенерите и факлите, които носеха, капеха и димяха. Зад тях, разкопките бяха останали тъмни. Нима цялата тази работа се бе оказала безполезна? Тя пое дъх.

— Къде трябва да копаем сега? — попита тихо.

Яни я погледна с витаещ поглед.

— Беше решено да починем няколко часа. Топла храна и няколко часа сън ще ни се отразят добре.

Кефрия я погледна невярващо.

— Храна? Спане? Как бихме могли да правим което и да е от тези неща, докато децата ни все още липсват?

Жената от Дъждовните земи непринудено зае мястото на Кефрия между дръжките на количката. Повдигна я и започна да я бута напред. Кефрия неохотно тръгна след нея. Жената не отговори на въпроса ѝ, а вместо това каза:

— Изпратихме птици до някои от близките селища. Фуражирите и събирачите на реколтата от Дъждовните земи ще изпратят работници да ни помогнат. Пътуват насам, но ще им трябва време, за да пристигнат. Свежите работници ще повдигнат духа ни. — После додаде през рамо: — Също така получихме новини и от другите работни отряди. Те са имали повече късмет. Четиринайсет души са били спасени от участък, който наричаме Гобленната мина, и още трима са били намерени в коридорите на Огнения кристал. Тяхната работа е напредвала по-бързо. Вероятно бихме могли да достигнем тази част на града от някой от тези участъци. Бендир вече се съветва с тези, които най-добре познават града.