Робин Хоб - Съдбовният кораб

Срещу нея, Яни остави чашата си с кафе.

— Какво има? — тихо запита тя.

Кефрия бе притихнала.

— Ако децата ми са мъртви, коя съм аз? — попита тя. Докато говореше, я заля хладно спокойствие. — Мъжът ми и големият ми син са отвлечени от пирати, вероятно мъртви. Единствената ми сестра тръгна след тях. Майка ми остана в Бингтаун, когато избягах, и не знам какво се е случило с нея. Дойдох тук само за да предпазя децата си, а сега тях ги няма, изчезнали или може би дори мъртви. Ако оцелея само аз… — Тя замлъкна, неспособна да продължи посоката на мисълта си. Необятността на случващото се се сгромоляса отгоре ѝ.

Яни ѝ се усмихна непривично.

— Кефрия Вестрит. Едва вчера ти доброволно искаше да оставиш децата си под моите грижи и да се върнеш в Бингтаун, за да шпионираш Новите Търговци за нас. Струва ми се, че тогава имаше доста ясна представа за това коя си, отделно от ролите си на майка и дъщеря.

Кефрия опря лакти на масата и сведе лице в ръцете си.

— А случилото се е като наказание за това. Ако Са си е помислил, че не ценя достатъчно децата си, не би ли ми ги отнел?

— Може би. Ако Са имаше само мъжко проявление. Но спомни си старото, истинското преклонение пред Са. Мъжко и женско, птица, звяр и растение, земя, огън, въздух и вода, всички са проявления на Са и Са присъства във всички тях. Ако божественото е и женско и женското също е божествено, тогава то разбира, че жената е повече от майка, повече от дъщеря и съпруга. Това са аспектите на един пълноценен живот, но никой отделен аспект не определя бижуто.

Старото поверие, някога представлявало утеха, сега звучеше кухо в ушите ѝ. Но мислите на Кефрия не се задържаха дълго върху него. Голяма суматоха на входа на залата привлече вниманието им.

— Стой спокойно и си почивай — посъветва я Яни. — Аз ще видя за какво е цялата тази врява.

Кефрия обаче не се подчини. Нима можеше просто да си седи и да се чуди дали този смут не е предизвикан от новини за Рейн, Малта или Силдин? Тя се отблъсна от масата и последва Дъждовната Търговка.

Изморени и раздърпани копачи се бяха скупчили около четири деца, които току-що бяха оставили кофите си с прясна вода на пода.

— Дракон! Казвам ви, голям сребърен дракон! Прелетя право над нас. — Най-високото момче изрече думите сякаш предизвикваше слушателите си. Някои от работниците изглеждаха смаяни, други бяха отвратени от тази измишльотина.

— Той не лъже! Така беше! Беше истински и толкова светъл, че едва можех да го гледам! Но беше син, искрящо син — поправи по-малкото момче.

— Сребристосин! — включи се и третото момче. — И по-голям от кораб! — Единственото момиче в групата мълчеше, но очите му блестяха от вълнение.

Кефрия погледна към Яни, в очакване да срещне раздразнение. Как можеха тези деца да си позволяват да разказват такива лекомислени истории в момент, когато бяха застрашени животи? Вместо това лицето на Дъждовната Търговка бе пребледняло и караше фините люспи покрай очите и устата ѝ да изпъкват.

— Дракон? — заекна тя. — Видели сте дракон?

Намерило благоразположен слушател, високото момче си проби път през тълпата към Яни.

— Беше дракон като тези, които са изобразени на фреските. Не си измислям, Търговке Купрус. Нещо ме накара да погледна нагоре и той беше там. Не можех да повярвам на очите си. Прелетя като сокол! Не, не, като падаща звезда! Беше толкова красив!

— Дракон — замаяно повтори Яни.

— Майко! — Бендир беше толкова мръсен, че Кефрия едва го позна, докато си проправяше път през тълпата. Погледна към момчето пред Яни, а после и към шокираното лице на майка си.

— Чула си значи. Една жена, която се грижеше за бебетата горе, изпрати момче да ни съобщи какво е видяла. Син дракон.

— Възможно ли е? — сподавено го попита Яни. — Възможно ли е Рейн да е бил прав през цялото време? Какво означава това?

— Означава две неща — кратко отвърна Бендир. — Изпратих търсачи нагоре по сушата, до мястото, където мисля, че съществото е избягало от града. Според описанието то е твърде голямо, за да се е придвижило през тунелите. Трябва да е излетяло от залата с Коронования петел. Имаме приблизителна представа къде е това. Ако не друго, то поне може да намерим друг път, по който да навлезем в града и да търсим оцелели.

При тези му думи се надигна тиха глъчка. Някои изразяваха неверие, други почуда. Той извиси глас, за да може да ги надвика:

— А второто е, че трябва да помним, че съществото може да е враг. — Момчето до него започна да възразява, но Бендир го предупреди: — Без значение колко красиво изглежда, може да ни навреди. Не знаем почти нищо за истинската природа на драконите. Не го гневете, но и не предполагайте, че е добронамереното създание, което виждаме по фреските и мозайките. Не привличайте вниманието му.