Робин Хоб - Съдбовният кораб

Бе напуснала Бингтаун преди седмици, в деня след летния бал. Предишната нощ напрежението, породено от калсидските наемници в пристанището, внезапно беше изригнало. По време на събирането ги бяха връхлетели слухове, че калсидците се опитват да слязат на сушата, докато Старите Търговци бяха заети с тържествата си. Това беше замисъл на Новите Търговци, за да вземат сатрапа за заложник и да завземат Бингтаун; поне така се носеше мълвата. Тя беше достатъчна, че да разпали пожари и бунтове. Старите и Новите Търговци се бяха сблъскали едни с други, както и с калсидските наемници в пристанището. Кораби бяха нападнати и изгорени, а тарифният док — символ на сатрапската власт — отново бе обгърнат в пламъци. Този път обаче огънят се разпростря из неспокойния град. Ядосани Нови Търговци подпалиха елитни магазини на Дъждовната улица, а като отплата, техни складове бяха изгорени. После някой беше подпалил Търговската зала.

Междувременно битката на пристанището беше в разгара си. Калсидските галери, които вече бяха на котва, преобразени като джамаилски патрули, бяха едното рамо на клещите. Калсидските кораби, довели сатрапа, представляваха другото. Между тях бяха заклещени бингтаунските живи и търговски кораби, както и по-големите риболовни съдове на имигрантите от Трите кораба. В крайна сметка сплотените малки лодки на народа от Трите кораба бяха предопределили изхода на битката. В тъмното, тесните риболовни лодки бяха успели да се изплъзнат на големите калсидски кораби. Ненадейно, в корпусите на корабите или по палубите им се заразбиваха гърнета с горящо масло и катран. Изведнъж калсидските кораби се оказаха заети да гасят пожарите, за да предпазят съдовете в пристанището. Като комари, тормозещи бикове, малките лодки бяха успели в атаката си и бяха блокирали устието на пристанището. Калсидските бойци на кейовете и в Бингтаун бяха ужасени да видят корабите си изкарани от Пристанищния град. Сега, изоставените нашественици трябваше да се бият за живота си. Битката бе продължила с бингтаунските кораби, впуснали се в преследване на калсидците в открито море.

Сутринта, след като звуците от бунтове и метежи бяха заглъхнали, през улиците се виеше дим, носен от летния бриз. За момент бингтаунските Търговци отново владееха пристанището си. В затишието Роника бе подтикнала дъщеря си и внуците си да потърсят подслон в Дъждовните земи. Кефрия, Силдин и зле ранената Малта бяха успели да избягат с жив кораб. Роника остана. Имаше да се погрижи за някои лични работи, преди самата тя да потърси убежище. Беше скрила семейните документи на тайното място, което Ефрън отдавна бе установил. После двете с Рейч бяха събрали набързо храна и дрехи и се бяха отправили към фермата Ингълби. Точно това владение на Вестрит беше далеч от Бингтаун и Роника вярваше, че е и достатъчно скромно, за да са в безопасност.

Този ден тя бе направила една кратка обиколка, като се бе върнала до мястото, където предишната нощ каретата на Давад Рестарт бе попаднала в засада. Беше напуснала пътя и се бе спуснала надолу по склона, покрай преобърнатата карета, до тялото на Давад. Бе го покрила с платнище, тъй като не бе имала силата да вземе тялото му и да го погребе. Той се беше отчуждил от останалата част от семейството си, а Роника не беше толкова глупава, че да помоли Рейч за помощ. На мъжа, който беше бил неин приятел през по-голямата част от живота ѝ и опасна отговорност последните няколко години, тя можеше да предложи само тази последна, жалка почит. Опита се да намери думи, които да произнесе над тялото, но успя само да поклати глава.

— Ти не беше предател, Давад. Знам това. Беше алчен и алчността ти те направи глупав, но никога няма да повярвам, че нарочно си предал Бингтаун.

После се беше изкачила обратно на пътя, за да се присъедини към Рейч. Прислужницата не каза нищо за мъжа, който я бе направил робиня. И да беше извлякла някакво задоволство от смъртта му, не го огласи. Роника ѝ беше благодарна за това.

Калсидските галери и кораби не напуснаха веднага бингтаунското пристанище. Роника се бе надявала, че ще се възцари мир. Вместо това между Търговците — Стари и Нови, се бе разпалила още по-ужасяваща борба; съсед се бе обърнал срещу съседа, а преданите никому се възползваха от всеки, останал отслабен от гражданските раздори. През деня се бяха разпалили пожари. Докато бягаха от Бингтаун, Роника и Рейч подминаваха горящи къщи и преобърнати карети. Пътищата се задушаваха от бежанци. Нови и Стари Търговци, прислуга и избягали роби, продавачи и просяци, хора от Трите кораба — всички бягаха от странната война, която се бе разгърнала внезапно сред тях. Дори тези, които напускаха града, се счепкваха помежду си. Между групите прехвърчаха закани и обиди. Ликуващото разнообразие на слънчевия град до синьото пристанище се бе разцепило на остри, подозрителни прослойки. През първата им нощ на път ги бяха обрали — торбите им с храна бяха задигнати, докато спяха. Роника и Рейч продължиха пътя си с вярата, че притежават достатъчно издръжливост, за да стигнат фермата дори без храна. Хората по пътя разказваха истории, че калсидците са се върнали и целият Бингтаун гори. Ранната вечер на втория ден няколко закачулени млади мъже ги бяха заговорили и поискаха ценностите им. След като Роника им съобщи, че не притежават нищо, грубияните я събориха на земята и преровиха торбата ѝ с дрехи, след което презрително захвърлиха принадлежностите ѝ на прашния път. Други бежанци ги подминаваха забързано и отклоняваха поглед. Никой не се намеси. Разбойниците заплашиха Рейч, но робинята ги изтърпя стоически. Най-накрая бандитите ги оставиха, за да преследват по-богата плячка — мъж с двама прислужници и тежко натоварена количка. Прислугата избяга, оставяйки мъжа да се моли и крещи, докато крадците претърсваха количката му. Рейч трескаво бе задърпала Роника за ръката и я бе повлякла надалеч.