Робин Хоб - Съдбовният кораб

Усмивка изкриви устните на Роника.

— Всички от най-добрите семейства в Бингтаун са започнали така — изтъкна тя. — Ти си образована жена. Бингтаун се възстановява. Ако не можеш да си пробиеш път в подобна ситуация, тогава заслужаваш да бъдеш бедна.

— Племенницата на Рестарт ме гони от къщата — внезапно разкри Серила.

— Отдавна трябваше да си се изнесла оттам — язвително отвърна Роника. — Никога не си имала право да живееш там. — С усилие изостави тази стара дрязга. Вече нямаше значение. — Намери ли си място, където да живееш?

Беше като да заложиш капан.

— Дойдох при вас. — Тя погледна от едната към другата. — Мога да ви помогна по много начини.

Очите на Роника се разшириха, после се присвиха подозрително.

— При какви условия? — попита настоятелно.

Сковаността на Серила изчезна и Кефрия почувства, че за първи път виждаше истинския ѝ образ. Светлината на предизвикателство блестеше в очите ѝ.

— В замяна на знание и вещина. Дойдох тук, като залагах, че ще чуя онова, което току-що каза. Че не можеш честно да представляваш интересите на Джамаилия в Бингтаун. — Тя погледна от Кефрия към Роника. — Аз мога — потвърди тихо. — И мога да го направя честно. Но и доходоносно.

Кефрия скръсти ръце пред гърдите си. Беше ли изманипулирана?

— Слушам — каза тихо.

— Упълномощи ме — тихо каза Серила. — Предай ми назначението да ръководя от твое име. С години изучавах взаимоотношенията на Бингтаун с Джамаилия. Очевидно, това познание включва и взаимоотношенията на Джамаилия с Бингтаун. — Погледът ѝ отново се премести от Кефрия към Роника и обратно. Дали не се опитваше да разбере у кого е истинската власт? — А с парите, които ви предлага сатрапът, можете спокойно да си позволите да ме наемете.

— Някак се съмнявам, че това споразумение ще го удовлетвори.

— И като бингтаунски Търговки това е била основната ви грижа? Да удовлетворите сатрапа? — ледено попита Серила.

— В тези изменящи се времена поддържането на сърдечни отношения ще стане по-значимо — разсъдливо отвърна Кефрия. Мислите ѝ запрепускаха. Ако откажеше тази възможност, който друг можеше да посочи сатрапът? Това ли беше шансът ѝ да поеме контрол над ситуацията? Поне в лицето на Серила имаха човек, когото познаваха. И уважаваха, независимо колко свидно беше спечелено това уважение. Не можеше да отрече вещината на жената. Познаваше историята на Бингтаун по-добре от повечето му жители.

— Трябва ли да разбира? — попита Серила. В гласа ѝ се беше прокраднала нотка на отчаяние. Тогава внезапно застана по-изправено. — Не — обяви тя, преди Кефрия или Роника да са успели да проговорят. — Това беше страхлив въпрос. Няма да се крия от него. Той ме отхвърли като своя съветничка, изостави ме, както стори с всички други жени, вярно служили като съветнички на баща му. Това не е срамно разграничение. Постъпката му говори за неговата същност, не за моята. — Тя вдиша дълбоко и зачака.

Кефрия погледна към майка си. Тя леко поклати глава.

— Решението не е мое — проточи тя.

— Десет обещани сатрапса на месец не са десет сатрапса в джоба — замисли се Кефрия. — Боя се, че относно това имам толкова малко вяра на сатрапа, колкото винаги. И все пак, с или без финансови средства, мисля, че бингтаунският Съвет ще спечели от постоянното съветничество на Серила, касаещо Джамаилия. Ако сатрапът не уважи предложението, което ми изпраща, защото е неудовлетворен от съветника ми, това ще ми покаже, че не признава напълно правото на Бингтаун сам да урежда работите си. И ще му го кажа.

— Тогава ще посъветвам бингтаунския Съвет да наеме Серила. За да ни съветва именно в отношенията с Джамаилия. — Тя отправи спокоен поглед към бившата съветничка. — Стаята на Силдин е празна. Добре си дошла да я използваш. Ще те предупредя обаче, че се изискват две неща, за да живееш тук.

— И те са? — подкани я Серила.

Кефрия се засмя.

— Висока поносимост към риба и да не обръщаш внимание на мебелите.

Утринният въздух беше хладен и успокояващ по лицето ѝ. Парагон се движеше с лекота с течението на реката. Докато гледаше към новия ден, Алтея знаеше, че Симой е на щурвала. Беше там повече защото му харесваше, отколкото защото умението му беше необходимо. Този участък от реката беше също толкова спокоен, колкото и палубата на Парагон. Голяма част от екипажа беше слязъл от кораба в Бингтаун. Други бяха останали до Трехог само за да си намерят там нова работа като работници. Когато напуснаха Трехог с малко повече от минималното количество, необходимо за управлението на кораба, нито Брашън, нито Алтея го бяха сметнали за голяма загуба. Щеше да е достатъчно трудно да измизерстват заплатите за останалите. Настоящата им задача беше да се върнат в Бингтаун, където ги очакваше товар камъни. Алтея подозираше, че беше набавен от разрушени владения на Новите Търговци. Щеше да се използва за подсилването на брега, където рано или късно щяха да се излюпят драконите. Драцената умело намираше работа за живите кораби, но не беше толкова способна в намирането на заплащане за екипажите им.