Робин Хоб - Съдбовният кораб

Но вероятно това щеше да бъде жестоко. Нима тази стая нямаше да напомня на Малта за баща ѝ толкова, колкото напомняше на Кефрия за съпруга ѝ? Тя поклати глава заради жестокостта на съдбата. Горкият Кайл, да умре на палубите на Парагон, докато се бие с джамаилски моряци. И за какво? Ден по-късно онези, които го бяха убили, бяха станали техни съюзници. Алтея ѝ беше донесла вестите и ѝ ги беше съобщила с неприсъща чувствителност, когато бяха насаме.

Тя беше била неспособна да плаче. Бяха минали часове, преди да сподели новините с някой друг. За щастие, майка ѝ не беше казала нищо, а само беше свела глава. Все още ѝ беше трудно да осъзнае, че продължителното очакване в живота ѝ беше приключило.

— Съветничка Серила не умее да чака — напомни ѝ Роника.

Кефрия се стресна сякаш се събуждаше от сън. Вече имаше толкова малко време за себе си. Когато все пак се захванеше с изпълнението на задачи за себе си или с лични мисли, ѝ беше трудно да се откъсне.

— Какво може да я води насам? И то толкова рано през деня?

— Каза, че има съобщение за теб.

Сега Кефрия забеляза тревогата в очите на майка си. Рейн, Малта и Уинтроу бяха в Джамаилия. Новините можеха да са и лоши, и добри. Стомахът ѝ се стегна.

— Предполагам, че единственият начин да ги чуя, е като говоря с нея.

Забърза през коридора към приемната, майка ѝ я следваше по-бавно. Бавната милост на времето най-сетне беше довела пролетта в Бингтаун. Сезонът бе настъпил в последните няколко дни. Тежко трополящите дъждове на зимата се бяха преобърнали в по-леко пръскане. Свежи бризове бяха заменили острите ветрове. Предния ден дори беше зърнала избягало детско хвърчило да се рее, червено на фона на светлото синьо на деня. Щандовете на пазара отново бяха отворени. Хората се смееха и говореха, докато търгуваха за пореден път.

Самата пролет не можеше да реши всички проблеми на Бингтаун. Но по-мекото време беше забързало заминаването на много от недоволните Нови Търговци. Със засилените патрули на Пиратските острови срещу калсидските кораби и отсъствието на змии, пътуването щеше бързо да се върне към нормалното. Нови пристани и кейове бяха почти завършени. Кораби на Шестте херцогства, нетърпеливи да се домогнат до този нов пазар, смело се бореха с опасностите по калсидските брегове, за да донесат стоки на юг, в Бингтаун. Търговията се съживяваше, а с нея — и градът.

Тя хвърли поглед навън към преддверието, докато преминаваше. В поправените саксии започваха да никнат спасени луковици. Лози, които беше орязала като безнадеждно повехнали, сега изкарваха нови листа. Из сухите пръчки на клематиса зелени чворове обещаваха, че привидната смърт не беше самата смърт. Навсякъде животът се утвърждаваше наново.

Пролетта беше донесла и радушно приветствана промяна в менюто. Имаше свежи зеленчуци от градината, които да събудят езика, и арпаджик, който да овкусява супата с нещо друго, освен риба. Няколкото опърпани пилета, оцелели от кражби, бури и оскъдна храна, сега дращеха в търсене на насекоми и поникнали растения и отново снасяха яйца. Едно ревниво пазено гнездо обещаваше пиленца, за да попълни ятото. Годината се преобръщаше, както и късметът на рода Вестрит. Може би.

Въпреки думите на Роника, съветничка Серила седеше търпеливо в приемната. Взираше се в нищото, с гръб към яркостта на незакрития прозорец. Беше облечена умерено, по-топло, отколкото денят предполагаше, сякаш бингтаунската пролет беше нейната есен. При звука от стъпките на Кефрия тя бавно обърна глава. Изправи се, щом Кефрия влезе в стаята.

— Търговке Вестрит — поздрави я с приглушен глас. Без да дочака поздрава на Кефрия, ѝ подаде малък свитък хартия. — Имам новини за споделяне. Птицата пристигна тази сутрин.

— Добро утро, съветничке Серила. Изключително високо ценя, че споделяш услугите на пощенските си гълъби. Но самата ти да ни донесеш съобщението е несравнима чест.

Серила се усмихна сковано, но не каза нищо повече. Кефрия взе хартията от ръката ѝ и прекоси до прозореца, където имаше най-много светлина. Гълъбите не можеха да пренасят тежки товари. По необходимост, съобщенията бяха кратки и сбито написани. Джамаилските писачи бяха ненадминати в дребното писмо. Нечетлива добавка с почерка на Граг Тенира беше предназначена за Кефрия като секретар на бингтаунския Съвет. Тя примижа, за да я разчете, а после я подаде на Роника, докато разгадаваше вестите.

— Офелия пристигна благополучно. Писмата са доставени. Всичко е наред. Вивачия ще отплава скоро. — Тя вдигна поглед към майка си с усмивка. — Съдържа единствено личните ни грижи. Колко мило от страна на Граг да уреди да ни уведомят.