Робин Хоб - Съдбовният кораб

— Добре е, че скоро ще се женят — отбеляза сковано.

— О! Мислиш ли, че това ще сложи край на танцуването им? — саркастично го попита Ета.

Той ѝ отправи смирена усмивка. От време на време се появяваше искрица от старата Ета — като въглени, проблясващи сред затрупан огън.

— Вероятно не — примири се той. — Вярвам, че Малта е била родена танцувайки. — Докато наблюдаваше екстаза върху лицето на сестра си, щом Рейн я завъртя в танца, той допълни: — Подозирам, че и след дузина деца пак ще показва чувствата си така открито.

— Срамота — сухо го утеши Ета. Остана смълчана, докато двойката се завърташе отново, а после попита: — Всички в Бингтаун ли презират танцуването като теб?

— Аз не презирам танцуването — отговори изненадано. — Учех основните стъпки и се считах за достатъчно грациозен, преди да ме отпратят да стана жрец. — Няколко мига гледа Рейн и Малта. — Това, което правят, не е чак толкова впечатляващо. Просто могат да го правят едновременно бързо и грациозно. И са добре подбрана двойка. — Намръщи се за момент, а после призна: — И тази невероятна рокля, която Малта носи.

— Мислиш ли, че можеш да танцуваш така?

— С практика, вероятно да. — Хрумна му неочаквана мисъл. Свърза я с откритието колко глупав можеше да бъде все още. Приведе се към нея. — Ета, би ли желала да танцуваш?

Протегна разтворената си длан към нея. Тя я погледна за момент, после извърна поглед.

— Не знам как — отвърна сковано.

— Мога да те науча.

— Няма да съм особено добра. Само ще се унижа, както и партньора си.

Той се облегна обратно в стола си и заговори тихо, с което я принуди да го слуша внимателно.

— Когато се боиш да не се провалиш, се боиш от нещо, което още не се е случило. Танцуването е далеч по-лесно, отколкото четенето, особено за жена, която може безпроблемно да се движи сред такелажа. — Уинтроу зачака.

— Аз… не сега. Не на толкова публично място. — Тя достигна до признанието постепенно, тъй като признаването на каквото и да било желание ѝ беше трудно. — Но някой ден би ми харесало да се науча да танцувам.

Той ѝ се усмихна.

— Когато си готова, за мен ще бъде чест да ти партнирам.

Тя заговори много тихо и додаде:

— И ще имам рокля, която да засенчи тази.

Звездите проблясваха студено сред черното небе над тях. В контраст, жълтите светлини на Джамаилия бяха топли и близки. Отраженията им се извиваха като змийски гърбове върху диплещата се в пристанището вода. В студената пролетна вечер звуците на веселие и музика от далечните празненства долитаха слабо. На отсрещната страна на пристанището Офелия се размърда в тъмнината. Тя беше старомоден жив кораб, груба стара рибарска лодка. Миг по-късно раздрънка голяма кутия със зарове към Вивачия.

— Играеш ли? — попита подканящо.

Вивачия откри, че се усмихва на матронската фигура. Не беше очаквала да намери компанията на друг жив кораб за толкова весела, особено такъв, който претендираше, че е изгубил драконовите си спомени. Офелия не само беше добра компания, но и истински източник на бингтаунски клюки.

Още по-важното за Вивачия бяха описателните ѝ разкази за всичко, което беше видяла и чула в Трехог. Пашкулните брегове бяха далече нагоре по реката, отвъд възможностите на кораб с дълбочина като нейната, но Офелия вещо си вреше носа насам-натам и беше ненаситен слушател. Не само беше успяла да узнае всеки факт, но и всеки слух относно напредъка на змиите. Новините, които беше споделила с Вивачия, бяха и добри, и лоши, но да знае съдбата на змиите си само по себе си беше някакво успокоение. Засега най-добре служеше на вида си в Джамаилия, но напрежението беше било трудно за издържане. Офелия беше разбрала жаждата ѝ за информация относно змиите. Откакто беше пристигнала в град Джамаилия, подробните ѝ разкази бяха донесли огромна утеха на Вивачия. И все пак тя поклати глава към кутията ѝ със зарове.

— Алтея изглеждаше уверена, че си мамила, когато е играла с теб — лековато отбеляза тя.

— О, е, това е Алтея. Добро момиче, но малко подозрително. Също така не притежава най-добрата преценка на света. Все пак избра онзи ренегат Трел, когато можеше да има моя Граг.

Вивачия се засмя меко.

— Не мисля, че твоят Граг някога е имал особени шансове. По-скоро подозирам, че „онзи ренегат Трел“ е бил избран за нея преди години от Ефрън Вестрит. — При оскърбеното изражение на Офелия тя добави учтиво: — Но не изглежда да е липсвала за дълго на Граг.

Офелия кимна доволно.