Робин Хоб - Съдбовният кораб

Сянка на сприхавост премина по лицето на сатрапа.

— Постигна каквото желаеше: независимост за Бингтаун и Дъждовните земи. Едва-що подписах свитъците и ти си направи планове за заминаване.

— Разбира се, велеславни. Защото не заповядахте ли също така семейство Вестрит да представлява интересите на Джамаилия там? Това е задължение, което приемам изключително насериозно.

— Несъмнено ще го приемеш и като изключително изгодно — язвително изтъкна той. Наведе глава, за да вдиша по-дълбоко от дима. — Ах, е, щом трябва да си кажем довиждане, тогава се надявам това да доведе до благополучие за всички ни. — Сатрапът се облегна назад, притворил очи. Малта го интерпретира, благодарно, че са свободни.

Двамата с Рейн потърсиха собствените си места. Тя огледа зрелището на балната зала и осъзна, че няма да ѝ липсва. Е, не веднага. Най-накрая се беше преситила от забавления, танци и елегантност. Копнееше за простотата на неангажирани дни и усамотение. От своя страна, Рейн беше нетърпелив да се озове на мястото на Стария град.

Наскоро в град Джамаилия, с писма за всички им, беше пристигнала Офелия . Новините от Бингтаун бяха едновременно насърчителни и мъчителни. Потокът на хранителни продукти през Бингтаун и нагоре по реката беше постоянен и задоволителен. Младият жрец, когото Уинтроу беше препоръчал за инженер, имаше почти мистично умение за прости, но елегантни решения. Веднага щом временните шлюзове, които позволяваха на змиите да се изкачват нагоре по реката, бяха завършени, братът на Рейн беше насочил вниманието си към търсенето на развалините на града. Силдин се беше оказал изключително полезен за Бендир в това. Все още не бяха открили никакви незасегнати стаи, но Рейн беше убеден, че се дължи единствено на отсъствието му. Разпалеността на амбицията му да започне търсенето изумяваше Малта.

Той изпусна лека въздишка в отговор на настроението ѝ.

— Аз също копнея отново да съм у дома — довери ѝ. Музиката беше започнала да се засилва. Първият танц щеше да е предварително подготвено представление, само за съветничките на сатрапа. Те танцуваха заедно в негова чест, а той беше техният отсъстващ партньор, наблюдаващ ги от подиума. Тя наблюдаваше как претенциозно облечените жени преминават през улегналите стъпки. На интервали сатрапът скланяше главата си, символизирайки поклоните към съветничките си. Това порази Малта като изключително глупав обичай и прахосничество на хубава музика. Тя спря потропването на крака си. Рейн се приведе по-близо, за да е сигурен, че тя го чува. — Осигурих още двама каменоделци. Ще ни последват на Офелия . Уинтроу казва, че има няколко острова сред Пиратските, които могат да ни снабдят с камъни на разумна цена. Ако заменим дървените стени на шлюзовете с каменни, работниците, които трябва постоянно да поддържат дървото заради разяждащото свойство на реката, ще бъдат свободни и ще можем да направим така, че там да могат да акостират големи кораби. Тогава ще можем да прехвърлим тези работници към руините на града…

— Преди или след сватбата ни? — попита го сериозно тя.

— О, след — отговори пламенно. Той взе ръката ѝ. Палецът му гальовно погали дланта ѝ. — Мислиш ли, че майките ни ще допуснат нещо друго? Аз лично се съмнявам, че ще ни бъде разрешено да ядем или спим, докато не изтърпим сватбата.

— Изтърпим? — попита го с вдигнати вежди.

— Със сигурност — отвърна с въздишка. — Сестрите ми изпадали в пристъпи на възторг. Те ще посрещнат кралицата на Пиратските острови и очарователния ти брат Уинтроу. Тинтаглия е заявила, че ще бъде там — както ми беше казано, за да ни „получи“ след това. Сестрите ми настояват да се забуля за сватбата. Казват, че няма значение как се представям в Джамаилия; трябва да бъда подобаващо благоприличен за традиционната Дъждовна церемония.

— Благоприличието ти няма нищо общо с церемонията — остро му отвърна тя. Не ѝ казваше нищо, което вече да не е чувала. Когато Офелия беше навлязла в пристанището, беше донесла дебели писма за всички им. Писмото на Кефрия също беше изпълнено с планове за сватбата. — Аз също ще бъда забулена. Те празнуват сляпото ни приемане. — Глождеше я въпрос. — Ти прекара дълго време насаме с Граг Тенира. Майка ми пише, че ухажва момиче от Трите кораба. Вярно ли е?

— Двамата с дъщерята на Спарс Келтър се движат в тази посока.

— О. Жалко. Предполагам това означава, че леля Алтея е изгорила мостовете си и ще трябва да се задоволи с Брашън Трел.