Робин Хоб - Съдбовният кораб

— Понякога — довери Ета, докато Малта закопчаваше редицата дребни копченца нагоре по гърба ѝ, — когато съм най-обезкуражена, ако отделя момент за себе си, кълна се, че мога да го чуя как ми говори. Казва ми да бъда силна в името на детето, което нося.

Майка изломоти кротко съгласие, докато донасяше чорапите и пантофките на Ета.

Ета продължи да говори тихо, почти унесено.

— Вечер, точно преди да заспя, често чувам гласа му. Той ми говори — любовни думи, поезия, добър съвет и насърчение. Кълна се, че това е единственото, което ми помага да не полудея. Чувствам, че някак най-добрата част от Кенит е все още с мен. Че винаги ще бъде с мен.

— Сигурна съм, че е — с лекота отвърна Малта. Наум се зачуди дали и тя беше толкова сляпа за недостатъците на Рейн. Образът на Кенит, който Ета си спомняше, не съвпадаше с този от спомените на Малта. Беше почувствала единствено тръпка на облекчение, когато беше видяла увития в платно труп на Кенит да напуска палубата на Вивачия, за да се плъзне под солената вода.

Ета се изправи. Черната коприна зашумоля около нея. Бременността още не ѝ личеше, но всички знаеха за нея. Кралицата носеше наследника на крал Кенит. Никой не подлагаше на съмнение правото ѝ да властва на негово място, както и никой не подлагаше на съмнение привидната младост на мъжа, който командваше флотата му. По пиратска традиция Уинтроу беше наследил позицията на Кенит чрез вот на капитаните му. Малта беше чула, че бил единодушен.

Уинтроу и Рейн ги чакаха в края на стълбището. Брат ѝ губеше при сравнение с Дъждовника. Стегнато скроената му куртка не правеше нищо, за да прикрие слабото му телосложение. Строгото му облекло го караше да изглежда дори по-млад, отколкото беше, докато човек не забележеше очите му. Тогава напълно подхождаше на Ета. Както винаги, носеше черно като нея. Малта се зачуди дали наистина го правеше, за да оплаче пирата, или просто за да допълва Ета и да ги отличи като двойка.

В края на стълбището пиратската кралица спря за момент. Малта я наблюдаваше как си поема дъх сякаш се стягаше. После постави пръсти върху предложената от Уинтроу ръка и вирна брадичка. Докато тя се понасяше надалеч, опряла се на ръката на Уинтроу, Малта стисна устни и се смръщи.

— Нещо тревожи ли те? — попита Рейн. Той взе ръката ѝ и сигурно я положи върху предмишницата си. Топлината на ръката му подсигури закопчалката ѝ.

— Надявам се брат ми да стане по-висок — промърмори тя.

— Малта! — порица я той, но после се усмихна. Трябваше да вдигне поглед към него и тя обожаваше това. Джамаилската мода наистина много отиваше на Рейн. Тясноскроеното му индигово сако само подчертаваше широките му рамене. Бялото на маншетите и яката му контрастираше отлично със загорялата му кожа. Бели панталони и черни ботуши до коленете завършваха тоалета му. На ушите си носеше малки златни халки, всяка от които блестеше на фона на лъскавите черни къдрици на косата му. Тя се усмихна съчувствено към онзи, който го беше привел във вид тази вечер. Той нямаше особено търпение за лични прислужници. Извърна глава и светлината пробяга по люспите му, изтръгвайки от тях сини, светли акценти. Предвид колко тъмни бяха очите му, тя можеше да забележи скритото синьо в медните им дълбини.

— Е? — попита я. По лицето му се появи бледа руменина и тя осъзна, че дълго е стояла загледана в него.

Кимна в съгласие и двамата прекосиха заедно преддверието. Залата се разгърна около тях, високият ѝ таван се поддържаше от мраморни колони. Те преминаха под една арка и влязоха в балната зала. В единия ѝ край тихо свиреха музиканти — прелюдия към танците. В другия край, от издигнат трон, начело на тържеството стоеше сатрапът. Три от съветничките му седяха на столове, подредени пред подиума му. Един прислужник се грижеше за две кадилници от двете страни на сатрапа. Жълтият дим от билките го обгръщаше. Той се усмихна и любезно кимна на гостите си. Отделен подиум приютяваше леко по-скромно украсен трон за кралица Ета. Тя се изкачваше по стълбите сякаш я водеха към бесилка. Близо до нейния стол имаше друг, по-нисък, който очакваше Уинтроу.

Политически по-сложни бяха били разпорежданията с местата за нея и Рейн. Сатрап Косго неохотно се беше съгласил, че кралица Ета — като властващ монарх на отделно кралство, вероятно има позиция равна на неговата. Малта и Рейн обаче не бяха изявили кралски претенции за себе си. Малта непрестанно, но тихо изтъкваше, че Бингтаун е самостоятелен град държава, но не претендираше да е негов представител. Рейн също отказваше да признае, че Джамаилия има някаква власт над Дъждовните земи, но не беше техен посланик пред сатрапа. Те по-скоро представяха интересите на дракона Тинтаглия и вида ѝ. Очевидно не бяха кралят и кралицата на драконите, нито благородници отдалеч и вследствие на това не им се полагаха тронове или каквато и да било въздигнатост. Това, че Косго ги беше поставил на повдигнати столове върху украсен с гирлянди подиум, се дължеше колкото на желанието да ги уважи, толкова и на жаждата му да покаже новите си, екзотични съюзници. Това глождеше повече Рейн, отколкото Малта. Нейният прагматизъм беше надвил неодобрението ѝ спрямо показността. За нея нямаше значение защо сатрапът ѝ отдаваше тази отличителност; интересуваше я единствено в съзнанието на всеки благородник, който ги видеше, да изразява въздигнатото им положение. Това можеше единствено да увеличи възможностите им за преговаряне.