Скот Линч - Републиката на крадците

— Мариабела, фамилия неизвестна — извика глашатаят. — Кражба и необуздано неподчинение! Зилда, фамилия неизвестна. Кражба и необуздано неподчинение!

Майсторите на въжето завързаха допълнителни тежести за краката на последните трима затворници, тъй като слабичките им телца можеше да не допринесат за достатъчно мимолетен край на тяхното падане.

— Ларс, фамилия неизвестна. Кражба и необуздано неподчинение.

— Зилда беше мила с мен — прошепна Там, като заекваше.

— Боговете знаят — каза Бет. — Тихо сега.

— За тленните си престъпления сте наказани с телесна смърт — продължи глашатаят. — Ще бъдете вързани за врата и провесени над течащата вода, докато не умрете, а неспокойните ви души не бъдат отнесени от водите до Желязно море, където да не могат повече да навредят на никой човек или жилище във владенията на Херцога. Дано боговете скоро приемат душите ви с милост. — Глашатаят остави списъка и се обърна с лице към затворниците. — Осъждам ви в името на Херцога!

Барабаните биеха. Един от Майсторите на въжето извади меч, в случай че някой от затворниците се опита да се бори с държащите го. Локи беше гледал бесене и преди и знаеше, че осъденият има последен шанс да запази малкото си останало достойнство.

Този ден бесенето премина гладко. Ударите на барабаните замлъкнаха. Всяка двойка закачулени жълтодрешковци пристъпи напред и избута затворника си от ръба на платформата за бесене.

Там се извърна настрани, както Локи си беше помислил, че може да направи, но дори и той бе неподготвен за реакцията на Беззъбко, когато седемте въжета рязко се изпънаха с плющене, което можеше да е от конопа, от вратовете или и от двете.

— Ааа! Ааа! Аааааа!

Всеки вик бе все по-висок от предишния. Бет захлупи с ръка устата на Беззъбко и започна да се бори с него. Над водата четири големи тела и три по-малки се полюшваха като махала, в дъги, които бързо се смаляваха.

Сърцето на Локи заби лудо. Сигурно всички наоколо бяха вперили погледи в тях — той чу кикотене и неодобрителни коментари. Колкото повече внимание привличаха, толкова по-трудно щеше да е да се заемат с истинската си задача.

— Шът! — прошепна Бет, опитвайки се да задържи Беззъбко под контрол. — Тихо, да ти се не види. Тихо!

— Какво има, момиченце?

Локи с ужас видя, че двама жълтодрешковци бяха излезли от тълпата точно зад тях. Богове, това беше възможно най-лошото! Ами ако търсеха сираци от Хълма на сенките? Ако задаваха сложни въпроси? Той обузда инстинкта да скочи във водата долу, и застана на място, с широко отворени очи.

Бет беше хванала с ръка лицето на Беззъбко и все пак някак успя да се извърти и да се поклони на стражите.

— Малкият ми брат — произнесе тя, задъхвайки се. — За пръв път вижда обесване. Не искахме да предизвикваме бъркотия. Запуших му устата.

Беззъбко престана да се бори, но започна да реве. Жълтодрешкото, който беше заговорил — човек на средна възраст с лице, набраздено от белези, го изгледа отгоре с отвращение.

— Вие четиримата сами ли сте дошли тук?

— Мама ни изпрати — каза Бет. — Искаше момчетата да видят обесване. Да видят последствията от безделието и лошата компания.

— Мъдра жена. Нищо не може да се сравни с доброто бесене, що се отнася до прогонването на пакостите от дребосъците. — Мъжът се намръщи. — Тя защо не е тук с вас?

— Оо, мама обича бесенето — каза Бет, понижавайки гласа си до шепот. — Но… тя има диария. Лоша. Цял ден не е станала от…

— Аха. Добре тогава — жълтодрешковецът се изкашля. — Боговете да ѝ пратят добро здраве. По-добре ще е да не водиш отново този на церемония за Деня за назидание известно време.

— Съгласна съм, сър — Бет отново се поклони. — Мама ще му одере кожата за това.

— Хващайте пътя тогава, момиченце. Нямаме нужда от повече сцени.

— Добре, сър.

Стражът отмина в тълпата, която отново оживяваше. Бет се плъзна по каменната стена — по-скоро го направи тромаво, защото Беззъбко и Там се спуснаха заедно с нея. Единия тя все още държеше здраво, а вторият отказваше да пусне ръката ѝ. Там не се бе развикал като Беззъбко, но Локи видя, че очите му се напълниха със сълзи, а и изглеждаше още по-блед от преди. Локи прокара език по вътрешността на устата си, която бе пресъхнала под критичните погледи на жълтодрешковците.

— Хайде! — каза Бет. — Да се махаме оттук. Видяхме всичко, което имаше за гледане.

Още едно преминаване през гората от палта, крака и кореми. Локи усети, че отново се развълнува, внимателно хванат за края на туниката на Бет, за да не я изгуби. Беше едновременно развълнуван и разочарован, когато тя изобщо не реагира. Бет отново ги поведе през зелените сенки на Мара Камораца, където властваше тихото уединение, на няма и петдесетина метра от многолюдната тълпа, и щом веднъж се прикриха на сигурно място, в една скрита ниша, тя бутна Там и Беззъбко на земята.