Скот Линч: Републиката на крадците

Локи преглътна нервно. Беше виждал Беззъбко да изпада в подобни внезапни неразумни пристъпи и преди. Нещо не беше съвсем наред с главата на момчето. Често страдаше от това, че привлича внимание върху себе си — в Хълма да се отличаваш, без да си силен, означаваше да те боли.

— Не може — каза Бет. — Дръж се прилично.

— Искам. Искам! — Беззъбко наистина започна да рита земята и стисна юмруци. — Обещавам, че ще се държа прилично! Дай ми шапката си.

— Ще се държиш прилично, защото аз ти го казвам!

Отговорът на Беззъбко бе да подскочи и да грабне кожената шапка от главата на Бет. Той я сграбчи толкова здраво, че свали и кърпата, и рошавият водопад от червено-кафеникавите ѝ къдрици се спусна до раменете ѝ. Ченето на Локи падна.

Имаше нещо толкова необяснимо прелестно, толкова правилно в това да виждаш тази коса да се вее на светлината на слънцето, че той веднага забрави, че магията е изрично едностранна и че това беше всичко друго, но не и подходящо по отношение на задачата им. Докато Локи зяпаше, той забеляза, че само долната част от косата ѝ бе в действителност кестенява. Над ушите ѝ тя бе ръждивочервена. Беше я боядисала някога, а оттогава косата ѝ беше израснала.

Бет бе дори по-бърза от Беззъбко. Веднага щом потресът ѝ се изпари и преди той да може да направи каквото и да е с шапката ѝ, тя бе обратно в ръцете ѝ. Момичето го удари злобно през лицето с нея.

— Ау!

Неудовлетворена, тя го удари отново и той раболепно се дръпна назад. Локи си възвърна съобразителността и си придаде вид с празен поглед, използван под Хълма от незамесените, когато пердашеха някого наблизо.

— Спри! Спри! — плачеше Беззъбко.

— Ако някога докоснеш отново тази шапка — прошепна Бет, докато го размяташе за яката, — кълна се в Аза Гуила, която събира мъртъвците, че ще те пратя право при нея. Скапан тъпчо!

— Обещавам! Обещавам!

Тя го пусна и като се мръщеше, след няколко мига на сръчност отново скри червените си къдрици под опънатата кърпа. Когато си сложи кожената шапка и ги скри съвсем, Локи бе обзет от пристъп на разочарование.

— Имаш късмет, че никой друг не видя — каза Бет, бутайки Беззъбко напред. — Боговете те обичат, малък охлюв такъв, имаш страшен късмет, че никой друг не видя. Бързо сега! Вие двамата, следвайте ме по петите.

Локи и Там тръгнаха подире ѝ, без да обелват дума, съвсем наблизо — като малки плашливи патенца, следващи майка си по перата на опашката.

Локи се тресеше от превъзбуда. Беше се ужасил от неумелостта на зачислените му партньори, но сега се чудеше дали техните проблеми няма по-скоро да го издигнат в очите на Бет. О, да. Нека хленчат, нека изпадат в истерии, нека се приберат вкъщи с празни ръце. Мамка му, нека градската стража ги забележи и почне да ги гони из улиците под пронизителни свирки и вой на кучета. Тя би предпочела всичко пред това, включително и него.

Най-накрая излязоха от Мара Камораца сред вихрушка от дандания и безредие.

За сезона времето наистина беше хубаво за бесене и обикновено мрачният квартал около Старата цитадела — съдебната зала на Херцога, беше оживен като на карнавал. Простолюдието се тълпеше по улиците, тук-таме каляските на богаташите се провираха през тълпите, а наетите им пазачи подтичваха около тях, отправяйки заплахи и разбутвайки околните. Локи вече знаеше, че по някои неща животът под Хълма си прилича с този във външния свят.

Четиримата сираци направиха жива верига, за да си пробият път през тълпите. Локи се бе хванал здраво за Там, който на свой ред се държеше за Бет. Тя изпитваше такова нежелание да изпусне Беззъбко от очи, че го ръгаше пред всички тях като стенобойна машина. От своята перспектива Локи мярна няколко лица на възрастни; светът се превърна в безкрайна върволица от колани, шкембета, опашки на сака и колела на карети. С равни дози късмет и упорство те си пробиваха път на запад към Виа Джустика — канала, който се използваше за бесене от половин хилядолетие.

На края на улицата покрай канала имаше ниска каменна стена, предотвратяваща директното падане във водата, която беше на половин-един метър по-долу. Тази стена се ронеше, но все още оставаше достатъчно здрава, та на нея да седят деца. Бет нито веднъж не изпусна Беззъбко от ръка, докато помагаше на Локи и Там да се измъкнат от притискащата ги тълпа. Локи се опита да седне до Бет, но Там беше този, който се промъкна до нея, като не допусна Локи да го помръдне, готов да направи сцена. Локи се опита да прикрие раздразнението си, като си придаде целеустремен вид и започна да оглежда наоколо.