Скот Линч: Републиката на крадците

— Но тогава и аз не трябва да правя нищо, ако не работиш, нали? На всяка цена пропусни тази тържествена екзекуция. Безкраен запас от студена гробна кал ще те очаква за вечеря.

— Но… не мога ли например да правя нещо друго?

— Ами можеше да ми излъскаш хубавия сребърен сервиз за чай, само да имах такъв. — Създателя на крадци клекна, изчезвайки за малко от погледа на Локи. — Там, това е работата, която ми се падна, затова това ще е работата, която ще свършиш, нали? Добро момче. Яко момче. Защо текат тези рекички от очите ти? Само заради бесенето ли?

— Те… Те ни бяха приятели.

— Което единствено означава…

— Там, ти, малък и пропит с пикня парцал, наври си хленченето в тъпия гъз!

Създателя на крадци се извъртя и вторият заговорил отскочи от ударената по едната му страна плесница. Премина вълна сред наблъсканите сираци, когато злополучната мишена се катурна назад и бе изправена на крака, ръгана от своите хихикащи приятели. Локи не можа да сдържи усмивката си. Винаги стопляше сърцето му да види как някой по-голям побойник си го отнася.

— Веслин! — каза Създателя на крадци с плашещо радостно възклицание. — Ти обичаш ли да те прекъсват?

— Н-не… Не, господарю.

— Колко се радвам да разбера, че сме на едно мнение по въпроса.

— Разбира… се. Извинявам се, господарю.

Погледът на Създателя на крадци се върна на Там и усмивката му, която преди момент беше изчезнала като па̀ра на слънчева светлина, се върна на мястото си.

— Говорех за нашите приятели, нашите непрежалими приятели. Колко жалко. Но няма ли да ни изнесат голям спектакъл, докато се клатят? Не събират ли тълпа от узрели сливи? Какви приятели щяхме да бъдем, ако откажем да работим при такава възможност? Добри ли? Смели ли?

— Не, господарю — промърмори Там.

— Точно така. Нито добри, нито смели. Значи, ще уловим този шанс, нали така? И ще им отдадем честта да не извръщаме поглед, когато паднат, нали?

— Щом… Щом казвате, господарю.

— Казвам. — Създателя на крадци потупа небрежно Там по рамото. — Захващайте се. Бесенето започва точно на обед. Майсторите на въжето са единствените точни създания в този шибан град. Закъснейте за местата си и ще трябва да се трудите десет пъти повече, обещавам ви. И помнете! Повикайте досадниците и хващачите си. Дръжте новите ни братя и сестри на къси поводи.

Докато сираците се разпръскваха, а по-големите деца викаха имената на зачислените им партньори и подчинени, Създателя на крадци издърпа Веслин до една от ограждащите ги стени за личен разговор.

Локи се изхили и се зачуди с кого ли е бил зачислен за приключението на деня. Извън Хълма имаше джобове за пребъркване, номера за вършене, смели кражби за предприемане. Макар да осъзнаваше, че явният му ентусиазъм за кражби бе част от онова, което го правеше странен и отхвърлян от останалите, той имаше толкова самоконтрол върху това, колкото и крила на гърба.

Този полуживот на малтретиране под Хълма на сенките беше просто нещо, което трябваше да се изтърпи преди светлите моменти, когато да се захване за работа, тичайки бързо, с разтуптяно сърце, тичайки бързо и целенасочено, за да стигне на сигурно място, стискайки нечии чужди ценности в ръка. Доколкото го бяха научили петте или шестте, или седемте му години, това да обираш хората, беше най-великото чувство на целия свят и единствената истинска свобода, която Локи притежаваше.

— Сега пък си мислиш, че можеш да подобриш водачеството ми, така ли, момче? — Въпреки ограничения си захват Създателя на крадци все още имаше ръцете на възрастен мъж и бе приковал Веслин за калната стена като дърводелец, който се кани да закове декорация. — Мислиш, че са нужни знанията ти и мъдростта ти, когато говоря пред всички ли?

— Не, ваша светлост! Простете ми!

— Веслин, съкровище, не го ли правя винаги? — С лъжливо непреднамерено движение Създателя на крадци отмести малко единия ревер на износеното си палто и разкри дръжката на касапския сатър, който висеше на колана му. Съвсем малко от острието се показа и просветна в тъмнината зад него. — Аз прощавам. Аз напомням. Спомни ли си, момче? Спомни ли си най-старателно ?

— Определено, господарю, да. Моля…

— Чудесно. — Създателя на крадци пусна Веслин и позволи на палтото си да покрие оръжието му отново. — Колко щастливо заключение и за двама ни, значи.

— Благодаря ви, господарю. Съжалявам. Аз просто… Там хленчи цялата шибана сутрин. Никога не беше виждал някой да увисне на въжето.