Скот Линч - Републиката на крадците

— Богове, Ламора, каква слаба и скапана ругатня си само! — Грегор сложи ръка на темето на Локи и почна да го бута напред, както главата му все още се опираше на влажната кална стена, докато челото му не се удари болезнено в една от старите дървени подпори на тунела.

— Нямаш сили да стоиш на собствените си крака. Мамка му, ако се опиташ да изчукаш някоя хлебарка, тя по-скоро ще се завърти и ще те оправи отзад.

Всички наоколо се засмяха, някои искрено развеселени, останалите — от страх да не бъдат забелязани, че не се смеят. Локи продължи да се препъва напред, кипящ от яд, но мълчалив, все едно, че бе съвсем нормално да имаш изцапано с кал лице и пулсираща цицина на челото. Грегор го избута още веднъж, но не с голямо настървение, после изсумтя и се придвижи напред сред тълпата.

Прави се на умрял. Прави се, че не те е грижа. Това беше начинът да предотвратиш няколкото мига на унижение да прераснат в часове или в дни на болка; да предпазиш натъртванията от това да се превърнат в счупени кости или нещо по-лошо.

Реката от сираци се вливаше в разпръснато голямо множество, почти целият Хълм бе там, а в големия купол въздухът вече не беше по-тежък и застоял от обикновено. Създателя на крадци седеше в стола си с висока облегалка, главата му едвам се виждаше сред масата от деца, докато най-възрастните му поданици си пробиваха път през тълпата, за да заемат обичайните си места около него. Локи се добра до далечната стена и се облегна на нея, правейки се най-успешно на сянка. Там, под приветстваното облекчение на предпазения си гръб, той докосна челото си и мигновено се отдаде на цупенето. Пръстите му бяха оцапани с кръв, когато ги отдръпна.

След няколко минути притокът на сираците спря и Създателя на крадци прочисти гърлото си.

Беше Денят за назидание през седемдесет и седмата година на Сендовани, ден за бесене, и извън мрачните пещери под Хълма на сенките хората на Херцога на Камор връзваха бесилки под светлото пролетно небе.

— Прискърбна работа е това — каза Създателя на крадци. — Така си е. Някои от братята и сестрите ни да бъдат сгащвани в непрощаващите ръце на правосъдието на Херцога. Тъжно е, че са били такива лентяи, че да ги хванат, мамка му! Уви. Както винаги съм се мъчил да ви припомням, любими мои, нашият занаят е деликатен, недооценен от онези, върху които го практикуваме.

Локи избърса калта от лицето си. Доста беше вероятно на ръкава на туниката му да беше натрупана повече мръсотия, отколкото избърса с него, но ритуалът му да се привежда в ред, бе успокояващ. Докато се стягаше, господарят на Хълма продължи да говори.

— Тъжен ден е това, любими мои, истинска трагедия. Но когато млякото се вкисва, е по-добре да се замислиш за сирене, нали? О, да! Благоприятната възможност! Навън времето е неуместно добро за бесене в този сезон. Това означава, че ще има тълпи с претъпкани кесии, а очите им ще бъдат втренчени в зрелището , нали така?

С два разкривени пръста (счупени отдавна и заздравели лошо) той изобрази човек, който пристъпва през ръба на пропаст и пропада. Накрая на падането пръстите взеха да се свиват спазматично, а някои от по-големите деца се засмяха.

Някои в средата на армията от сираци заплакаха, но Създателя на крадци не им обърна внимание.

— Всички ще гледате обесванията на групи — каза той. — И нека това влее страх в сърцата ви, скъпи мои! Неблагоразумието, непохватността, недостигът на увереност — днес ще видите единствената възможна награда за тях. За да живеете живота, дарен ви от боговете, трябва да сграбчвате здраво, после да бягате. Да тичате като адовите хрътки подир миризмата на грешник! Така избягваме бесилката! Днес ще хвърлите последен поглед на някои приятели, които не успяха.

— И преди да се върнете — каза той, понижавайки глас, — всеки един от вас ще е по-добър от тях. Върнете се с достатъчно монети или арго, тайния език, на всяка цена. Които от вас са с празни ръце, ще останат с празни кореми.

— Трябва ли да ходим?

Гласът беше безнадеждно стенание. Локи разпозна източника му като Там, нов улов, най-долен сред долните досадници, който едвам беше започнал да се учи на живота в Хълма. Той трябваше да е бил и този, който изхленчи.

— Там, агънце мое, нищо не трябва да правиш — каза Създателя на крадци с глас като плесенясала коприна. Той протегна ръка и се процеди през тълпата сираци, разделяйки ги като сухи стръкове пшеница, докато ръката му не се отпусна на обръснатия скалп на Там.