Скот Линч: Републиката на крадците

— Това е Бет — каза Създателя на крадци. — Тя ще ви наглежда днес, момчета. Приемайте всичко, което казва, все едно, че идва от мен. Стабилни ръце, пазете самообладание. Без офлянкване и без шибани лудории. Последното нещо, от което имаме нужда, е да ставате амбициозни . — Беше невъзможно да се пропусне леденият поглед, който Създателя на крадци отправи към Локи, докато изричаше последната фраза.

— Много ви благодаря, господарю! — каза Бет, без да изразява по какъвто и да е начин някаква действителна благодарност. Тя побутна Там и Беззъбко към един от изходите на купола. — Вие двамата изчакайте там. Трябва да си поговоря отделно с приятелчето ви.

Локи бе изумен — да си поговори с него? Дали бе отгатнала, че знаеше как да се оправя със сграбчването и закачането, че по нищо не приличаше на другите двама? Бет се огледа наоколо, после сложи ръце на раменете му и клекна. Някакво неспокойно животно в стомаха на Локи започна да подскача презглава, когато погледите им се изравниха. Старото безпокойство за избягването на пряк контакт не просто бе пренебрегнато, ами направо се изпари от главата му.

Тогава се случиха две неща.

Първо, той се влюби, макар че щяха да минат години, преди да осъзнае как се нарича това чувство и колко радикално ще затрудни живота му.

Второ, тя му заговори директно за пръв път и той щеше да запомни думите ѝ с яснота, която да усеща в сърцето си дълго след като другите събития от това време избледнеят до мъгла от полуистини в паметта му.

— Ти си момчето Ламора, нали?

Той взе да кима утвърдително.

— Е, виж сега, малко лайно! Чух вече всичко за теб, така че просто си затваряй устата и си дръж непохватните ръце в джобовете. Кълна се във всички богове, че ако ми създадеш каквато и да е неприятност, ще те хвърля от някой мост и ще изглежда , като шибано произшествие.

Беше много неприятно изведнъж да се почувстваш висок само няколко сантиметра.

Локи отнесено последва Бет, Там и Беззъбко извън мрака на сводовете в Хълма на сенките, под светлината на късното утринно слънце. Очите му смъдяха, но това бе само отчасти заради слънчевата светлина. Какво беше сторил (и кой ѝ бе казал?), за да заслужи презрението на човек, когото искаше да впечатли повече от всеки друг на този свят?

Обмисляше и премисляше, мислите блуждаеха неспокойно в главата му. Навън, в постоянно променящия се свят, имаше толкова много за гледане, толкова много неща за чуване. Инстинктите му за самосъхранение постепенно взеха превес. Мислите му бяха изцяло за Бет, но той насили очите си да наблюдават сегашната ситуация.

Днес Камор бе светъл и оживен, отдъхвайки си от тежките сиви дъждове на пролетта. Прозорците бяха широко отворени. По-преуспелите от множеството бяха сменили своето оперение, заменяйки гумираните си мушами с качулки с по-подходящо за лятото облекло. Бедните си бяха останали увити в същите пропити със зловония дрипи, които носеха през всички сезони. Също като тълпата от Хълма на сенките те трябваше да носят дрехите на гърба си или да рискуват да им ги отмъкне някой събирач на парцали.

Докато пресичаха моста над канала от Хълма на сенките към Теснините (за Локи бе източник на скъперническа гордост твърдото убеждение на Създателя на крадци, че един малък негов кроеж е успял да изгори целия този квартал), Локи видя поне три лодки на ловци на трупове, които използваха куки, за да вадят подути тела изпод пристани и развалини на пристанища. Понякога труповете оставаха недокоснати с дни, когато времето беше студено и неблагоприятно.

Бет водеше трите момчета из Теснините, нагоре по каменни стълбища и през разнебитените тесни дървени пешеходни мостове, като избягваше най-тесните и криви улички, където можеше да се крият пияници, бездомни псета и по-незабелязващи се опасности. Там и Локи вървяха точно зад нея, но Беззъбко непрекъснато тръгваше в друга посока или забавяше ход. Докато напуснат Теснините и преминат през обраслите градински пасажи на Мара Камораца, древния градски парк за разходки, Бет вече влачеше Беззъбко за яката.

— Проклета да е пъпката, която имаш вместо мозък — каза тя. — Върви ми по петите и не създавай проблеми!

— Да не създавам проблеми — измънка Беззъбко.

— Искаш да прецакаш това и да си легнеш гладен довечера? Искаш да дадеш на някой гад като Веслин извинение да изкърти и малкото ти останали зъби, така ли?

— Неее — Беззъбко разтегна думата в отегчена прозявка, огледа се наоколо, все едно виждаше света за пръв път, и после се отскубна от хватката на Бет. — Искам да си сложа твоята шапка — каза той и посочи коженото ѝ кепе.