Питър Брет - Черепният трон

— Убийте я!

Ашия се хвърли към вратата, водеща към крилото на дамаджата , но както Асъм беше предупредил, Мелан я бе запечатала с магията на хора . Със същия успех можеше да се опита да разбие с рамо крепостната стена.

Промени посоката и се затича към една от големите колони, преследвана от синовете на Избавителя. Щом се скри от погледите им зад нея, тя се претърколи към съседната колона, подскочи високо и се закатери бързо по нея. Когато братовчедите ѝ стигнаха до колоната и установиха, че я няма, тя вече се беше скрила в една от нишите, от които охраняваше дамаджата .

Сестрите по копие на Еверам имаха свои изходи от тронната зала и дама’тингата не ги беше запечатала.

Защитите за тишина бяха държали стражите отвън в неведение. Те стояха спокойно на местата си и тя с лекота ги заобиколи, като стигна до коридора. Всеки момент Асъм щеше да разбие печатите и да вдигне целия дворец по тревога, но засега пътят беше чист. Неин дълг беше да защити дамаджата , която може би в момента също се опитваха да убият.

— Еверам да ми прости — прошепна Ашия и се затича в противоположната посока.

— Не, определено няма да ти го дам!

Кадживах прегърна здраво своя правнук, когато Ашия посегна да го вземе.

— Тук не е безопасно и за двама ви — каза Ашия. — Асъм избива дамаджите в тронната зала. Ще ви отведа в покоите на дамаджата , докато не премине суматохата.

Кадживах отново отстъпи назад, но Ашия хвана палеца на ръката ѝ и леко го завъртя, като сръчно подхвана Каджи, който падна от ръцете на възрастната жена.

— Как смееш да вдигаш ръка срещу мен, ти…!

Ашия притисна бебето към гърдите си и го привърза към себе си с парче коприна. Момченцето започна да смуче плата, търсейки гърдата ѝ.

— Той е мой син, тикка, не твой. Ако искаш да е в безопасност, трябва да тръгваме. Веднага.

— Твой син?! — извика Кадживах. — Къде е гърдата ти, когато е гладен? Къде си ти, когато той плаче? Когато напълва бидото си? Навън, биеш се срещу алагаите . И тогава, когато те заварих да се опитваш да му отнемеш живота, покрита с демонска кръв…

Ашия почувства как лицето ѝ пламна.

— Нищо такова нямаше. Беше злополука.

Кадживах повдигна воала си и се изплю в краката на Ашия.

— Злополука е, че бях прокълната с извратена внучка, която посрами семейството ни.

Това беше толкова абсурдно, че Ашия не се сдържа и се разсмя.

— Толкова ли си глупава, тикка? Наистина ли не виждаш, че ти си виновна за моята „извратеност“? Ти изпрати мен и сестрите ми в двореца на дама’тингите , без дори да се замислиш какво означава това. Аз съм такава, каквато ме направи ти, и нищо повече.

— И сега очакваш от мен да потърся защитата на дамаджата ? — попита Кадживах. — Същата жена, която те поквари, ще ме защитава от собствения ми внук?

Ашия дръпна воала си и показа яркочервените следи по гърлото си.

— Собственият ми брат се опита да ме убие тази нощ, тикка. Никой не е в безопасност.

— Асукаджи? — попита изумено Кадживах. — Какво му направи? — Тя отиде бързо до Ашия и започна да я налага с юмруци. — Вещица? Какво направи на Асукаджи?!

Ашия се извърна, за да защити Каджи, избягвайки с лекота ударите. Улови ръката на жената и притисна с палец едно от болезнените средоточия, след което я поведе към вратата. Всеки път когато Кадживах се опитваше да поеме в посока, различна от онази, която следваше Ашия, тя изпращаше вълна от болка в тялото на старата жена и бързо сломяваше съпротивата ѝ.

Бяха стигнали в коридора, когато се разнесе вик и половин дузина шаруми се втурнаха да им препречат пътя.

— Слава на Еверам, че си жива и здрава, Света майко — каза кай’шарумът , който ги водеше. — Внукът ти очаква новини, че си в безопасност. — Той се обърна и насочи копието си към Ашия. — Дай детето на Светата майка и отстъпи назад. Веднага.

Ашия плъзна ръка отзад и стисна дръжката на едно от късите копия, които носеше привързани на кръст към гърба ѝ.

— Моят син ми принадлежи.

Кай’шарумът се усмихна.

— Естествено. Шар’Дама Ка с нетърпение очаква появата на своята дживах ка .

— За да може собственоръчно да ме убие? — попита Ашия.

— Нямаш голям избор, принцесо — каза шарумът . — Нима ще предпочетеш да се биеш, като използваш сина си като щит?

Сега беше ред на Ашия да се усмихне.

— Не се страхувай за сина ми, шаруме . Страхувай се вместо това за всеки глупак, който ще се осмели да насочи копие към него.