Питър Брет - Черепният трон

Армиите на Избавителя са обречени — бяха казали заровете, — ако поемат на север, оставяйки непокорени врагове зад гърба си.

Новината за смъртта на Джаян ѝ донесе силно страдание, придружавано от гузното чувство на облекчение, че моментът, от който се бе страхувала толкова дълго, най-после бе настъпил.

По-късно щеше да има време да напълни мускалчетата със сълзи. Представи си палмата, която се превива пред вятъра на болката, и се съсредоточи върху центъра си, докато не стана готова да хвърли отново заровете.

Тази вечер силата ти ще бъде изправена пред изпитание три пъти.

Тя се сепна и за миг изпита страх. Очите ѝ се стрелнаха към входа на стаята. Отвън стояха Мича и Джарвах, заедно с дама’тинга Кева, готови да я защитят с живота си. Извън покоите ѝ имаше и други шарум’тинги , както и стражи евнуси, обучени от самия Енкидо.

Никой не можеше да каже какво щяха да направят дамаджите , когато узнаеха за смъртта на Джаян. Не можеше да се довери на никой от тях, всичките бяха интриганти. Нямаше да се поколебаят да действат, ако беше в техен интерес.

Тя вдигна заровете за трети път.

— Всемогъщи Еверам, дарителю на светлина и живот, разкрий бъдещето на твоята скромна слугиня. Кой ще ме заплаши тази нощ?

Както винаги заровете проблеснаха и се подредиха в сложна поредица от символи, но посланието беше просто:

Чакай.

Отвън се разнесе вик.

Когато Иневера влезе в стаята, Мелан вдигна глава. Тя беше свалила белия си шал и държеше в ръката си черния на майка си. Кева лежеше в краката ѝ мъртва. В другия край на стаята, до вратите, лежаха Мича и Джарвах. Аурите им бяха мътни и те не помръдваха.

Иневера се сепна, когато Мелан се изсмя. Беше толкова неочаквано, че се поколеба за миг.

— Ела, дамаджа ! — извика Мелан. — Не виждаш ли иронията? Не те ли заварихме точно по този начин с баба ми преди толкова много години?

Наистина беше така. Иневера не искаше да поема преждевременно водачеството на дама’тингите на Каджи, но когато Кеневах беше застрашила плановете ѝ да постави Ахман на Черепния трон, тя не се беше поколебала да убие старата жена.

— Може би — допусна тя, — но това не беше майцеубийство.

— Разбира се, че не беше — ухили се Мелан. — Дъщерята на една плетачка никога не би наранила свещената си майка. Как е Манвах? Още ли е на пазара? Може би е време да я посетим.

Иневера беше чула достатъчно. Тя вдигна своя хора жезъл и изстреля струя магия срещу Мелан.

Щом вдигна жезъла, ръката на Мелан се стрелна под робата ѝ и стисна защитено парче от бронята на скален демон, облечено в злато. Магията се плъзна покрай защитите и затанцува из стаята, оставяйки Мелан недокосната.

„Тя е подготвена за мен“, осъзна Иневера.

— От колко време подготвяш предателството си, Мелан?

Жената вдигна изгорената си безформена ръка.

— И смееш да питаш? — Тя изсумтя. — Много дълго. Мечтая за този ден, откакто за пръв път уви бидото си. Но Еверам ти проговори. Заровете определиха Ахман Джардир за Шар’Дама Ка, а теб за негова дамаджа . Какво ми оставаше, освен да се подчиня?

Мелан я посочи с пръст.

— Но ти не предсказа поражението на Ахман Джардир и не успя да обединиш хората ни в негово отсъствие. Еверам те лиши от благоволението си. Заровете започнаха да говорят против теб, откакто северната курва те смени в постелята му. Време е за нов Шар’Дама Ка и нова дамаджа .

Иневера се засмя.

— Липсва ти онова, което може да задоволи моя син пуш’тинг .

— Никоя жена не може да го задоволи — съгласи се Мелан, — а и на мен ми липсва признанието на народа ни.

— Кадживах.

Иневера изплю името.

Мелан плесна по безформената си ръка.

— Колко възхитително, че самата ти ми даде оръжието. Асъм вече сигурно я е обявил за блажена и тя ще заеме възглавниците ти до трона… няколко стъпала по-надолу. Фигурантка и тъп инструмент, който обаче сме се научили да използваме доста ефективно.

Иневера вдигна своя хора жезъл.

— Нищо няма да използваш, Мелан. Тази вечер ще тръгнеш по самотния път .

В този миг нещо удари Иневера и я запрати в другия край на стаята. Ако не беше подсилена от магията, сигурно щеше да остане да лежи там потрошена и безпомощна. Беше подхвърлена с лекота, като кукла, и когато падна на пода, тялото ѝ бе пронизано от болка и жезълът изхвръкна от ръката ѝ. Тя погледна в посоката, откъдето бе дошъл ударът, но ѝ се зави свят.