Питър Брет - Черепният трон

— Баща ти, Шар’Дама Ка, ми се закле, момче — каза Алеверак. — Че никога няма да оспори властта ми над Маджах и че Маджи ще може да се бие с моя син за лидерството, след като умра от естествена смърт.

Асъм се поклони.

— Знам това, благородни дамаджи . Но аз не съм баща ми. Неговите клетви не са мои.

— В Евджаха е казано, че клетвите, дадени от бащите, обвързват и синовете им — каза Алеверак. — А клетвите, изречени от Черепния трон, обвързват всички ни. Ако беше спазил този договор, сега нямаше да се изправя срещу теб. — Той се усмихна подигравателно. — Вместо това ти нарушаваш клетви и нападаш през нощта като безчестен чин . Затова победата ти няма да е пълна. — Той погледна с гняв към Маджи. — Нямаш друг Маджах, който да ме замени.

С тези думи Алеверак строши врата на Маджи.

Новите дамаджи отстъпиха назад, разчиствайки терен за Асъм и Алеверак. Древният дамаджи зае позиция пред стъпалата към Черепния трон, блокирайки пътя на Асъм.

Ашан стоеше в готовност. Традицията изискваше да изчака, докато пътят между тях не беше разчистен, но баща ѝ имаше сърце на воин. Той чакаше двубоя с нетърпение.

— Тази нощ ти донесе велика чест на народа ни, дамаджи — каза Ашан. — Сам Еверам ще ти отвори портите към Рая.

— Все още не сме мъртви — каза Алеверак, докато Асъм се приближаваше към него.

Ашия не виждаше сиянието на хора в съпруга ѝ. Може и да беше позволил на братята си да спечелят нечестно, но той щеше да се бие, както повеляваше традицията.

Асъм нападна бързо и безмилостно. Алеверак се плъзна настрани, но Асъм беше готов за този ход и се завъртя, за да забие лакът в мишницата на стария дамаджи . Дръпна ръката му, която бе изгубила силата си, и извади стареца от равновесие. После хвана дамаджия за колана, вдигна го над глава си и пречупи гръбнака му в коляното си. Остави тялото му да се свлече на земята и се обърна към Ашан.

Ашия успя да напъха още един пръст под веригата. Все още не бе събрала сили, за да се освободи, но успя да си поеме по-дълбоко дъх, което удвои силите ѝ.

Асукаджи затегна хватката.

— Брадата на Еверам, направи ми честта да умреш, преди да ми е посивяла брадата, сестро.

Ашия вече беше пъхнала и трети пръст под веригата, но започна да издава звуци, сякаш се задушаваше, и тялото ѝ се отпусна, докато събираше силите си.

Ашан слезе бързо по стъпалата и Асъм отстъпи назад, за да могат да застанат като равни един срещу друг. Братята му изнесоха тялото на мъртвия Алеверак настрани.

— Майка ти знае ли за предателството ти, момче? — попита Ашан. — Ти, когото отгледах като собствен син?

— Майка ми не знае нищо — отвърна Асъм. — „Тя винаги ще остане сляпа за делата на синовете си“, казаха заровете на Мелан, и досега това винаги се е оказвало вярно.

— Няма да ти позволи да останеш на трона — каза Ашан.

— Ще се откаже и от своя — отвърна Асъм. — Баба ми е много по-подходяща дамаджа . Първият ми указ като Шар’Дама Ка ще бъде да я обявя за блажена.

— Първо трябва да стигнеш до стъпалата — заяви Ашан.

Шар’дамаджите гледаха с безизразни лица как Асъм и Ашан се биеха за Черепния трон.

Алеверак бе успял да издържи по-дълго. Асъм парира първите три удара на чичо си и отвърна с мощен ритник. Ашан отрази удара, но не можа да попречи на Асъм да скочи и да стисне врата му в сгъвката на коляното си. Собствената му тежест свърши останалото.

Бащата на Ашия беше станал майстор на шарусахк преди четирийсетата си година, но Асъм го пречупи като ний’шарум . Хрущенето на врата му отекна в голямата зала.

Асъм погледна към братята си. Те побързаха да коленичат в правилен ред пред стъпалата към трона и притиснаха чела към земята, когато той започна да се изкачва нагоре.

И тогава, когато погледите на всички бяха насочени към съпруга ѝ, Ашия нанесе своя удар; отметна глава назад и същевременно дръпна силно веригата на гаротата. Усети как носът на Асукаджи изхрущя и хватката му се отпусна, позволявайки ѝ да се измъкне изпод желязото.

Всички се обърнаха изненадано към тях, но Ашия не се поколеба и нанесе точен удар в задната част на врата на Асукаджи, като строши костта и увреди гръбначния му стълб.

— Асукаджи! — изрева Асъм и в аурата му най-после се появиха пламъци.

Но той продължи да се изкачва, като взе с два скока последните няколко стъпала. Ашия побягна към задния изход, който щеше да я отведе в кралските покои.

Асъм скочи на трона и с пламтящи от ярост очи изрева: