Браян Маклелан - Кръвен обет

Адамат си спомняше Сенка. Той беше нисък мъж с гъста брада, ценител на скъпите вина и добрата храна. За последно го беше виждал преди седем години.

— Не знаех, че Сенка е барутен маг.

— Стараем се да откриваме способните колкото е възможно по-скоро — каза Тамас. — Способностите на Сенка се проявиха впоследствие. Както и да е. — Той махна с ръка. — Става дума за един неочакван проблем, на който се натъкнахме.

Адамат го погледна изненадано.

— И търсите помощта ми?

Фелдмаршалът повдигна вежда.

— Нима молбата ми е тъй необичайна? По-рано ти си бил отличен детектив, отдаден служител на Адро. А Сенка ми каза, че притежаваш отлична памет.

— И все още съм, сър. — Тамас го погледна неразбиращо, затова Адамат поясни: — Все още разследвам, макар и не за полицията.

— Отлично. В такъв случай не би имало нищо странно в това да те наема.

— Не би имало — потвърди инспекторът. — Но, сър, ние се намираме в Небесния дворец. На път за насам се натъкнах на мъртъв гвардеец. — Той посочи към ивичката кръв. — Къде е кралят?

Тамас кимна встрани.

— Заключил се е в храма.

— Вие сте организирали преврат — каза Адамат. С крайчеца на окото си той зърна движение: на върха на стълбището изникна войник. Смуглата му кожа веднага издаваше, че той е родом от Делив. Севернякът носеше същата униформа като Тамас, с осем златни ивици над дясната гръд. От лявата страна на униформата му стоеше сребърно буре с барут — символът на Отличник. Този човек също беше барутен маг.

— Имаме да местим много тела — каза той.

Тамас го погледна за момент.

— Да, Сабон, зная.

— Кой е този?

— Инспекторът, за когото ни каза Сенка.

— Не ми се нрави, че е дошъл чужд човек — отвърна Сабон. — Това би могло да застраши всичко.

— Сенка каза, че можем да му имаме доверие.

— Вие сте организирали преврат — повтори Адамат.

— След малко ще дойда да помогна за телата — продължаваше фелдмаршалът. — На тези години и аз се нуждая от почивка.

Чужденецът рязко кимна и изчезна.

— Сър! Какво сте сторили? — изрече Адамат и отново стисна дръжката на скритата си шпага.

Тамас сви устни.

— Казват, че адранската кралска кабала притежава най-могъщите Привилегировани магьосници във всички Девет държави, отстъпващи единствено на онези от Кез — тихо рече той. — Аз току-що ги избих до последния човек. Смяташ ли, че един възрастен инспектор с шпага би ме затруднил?

Адамат отпусна ръка.

— Не, не би ви затруднил — с отвратително усещане промърмори бившият полицай.

— Сенка ме остави с впечатлението, че ти си прагматик. Ако случаят е такъв, бих искал да наема услугите ти. Ако не, ще те убия и ще търся друго решение.

— Вие сте организирали преврат — рече инспекторът.

Тамас въздъхна:

— Колко пъти ще се връщаме към това? Нима е толкова изненадващо? Ти сам би могъл да изброиш поне десетина фракции в Адро, които имат основания да замислят свалянето на краля.

— Така е. Но не мислех, че някоя от тези фракции притежава способността да го стори — отвърна Адамат. — Или дързостта.

Погледът му непрекъснато се връщаше към стичащата се кръв. Видът ѝ го караше да мисли за съпругата и децата му, които в момента спяха.

Адамат погледна към фелдмаршала. Възрастният военен бе разрошен, униформата му бе опръскана с капки кръв — много капки кръв. Под очите му бяха изникнали тъмни кръгове, а видът на умора не се дължеше само на изминалите години.

— Нямам навика да приемам задачи на сляпо — заговори отново инспекторът. — За начало ми кажете какво ще искате от мен.

— Ние ги убихме в съня им — поде Тамас. — Не е лесно да се убие Привилегирован; този начин е най-добрият. Но бе допусната грешка, стигна се до известно стълкновение.

За момент фелдмаршалът придоби измъчен вид; Адамат предположи, че битката не се е развила по желания от Тамас начин.

— Ние надвихме — продължаваше военният. — Но всички те умираха с едни и същи думи.

Адамат изчакваше.

— „Не престъпвайте Обета на Крезимир“ — цитира Тамас. — Това изричаха умиращите магьосници. Тази фраза говори ли ти нещо?

Инспекторът приглади дрехата си, вгледан в спомените си.

— Не. „Обета на Крезимир“ … „Не престъпвайте“ … Почакайте. Спомних си нещо. Престъпеният обет на Крезимир. — Той повдигна очи. — Навремето имаше подобна улична шайка. Преди около двадесет и две години… Сенка не си ли припомни?

— Той казваше, че думите му се струват познати. И беше сигурен, че ти ще си спомниш.