Браян Маклелан - Кръвен обет

С извинителна усмивка той се обърна към баща си.

— Все още я уча на адрански обноски. Техните обичаи са различни от нашите.

— Динизийската империя е отворила границите си? — със съмнение попита фелдмаршалът.

— Някои от коренните жители на империята живеят отвъд границите ѝ, във фатрастански земи.

— Фатрастанските генерали притесняват ли се за реакцията на империята?

— Да се притесняват? При самата мисъл те само изтръпват. Но все още няма признаци, че тамошната гражданска война е към края си. Поне за момента Динизийската империя си има други проблеми.

— А Кез? — попита Тамас.

— По времето, когато заминавах, те предлагаха мир.

— Жалко. Надявах се, че Фатраста ще ги занимава още известно време. — Тамас огледа Таниел. — Виждам, че още носиш бойната си униформа.

— И какво лошо има в това? Похарчих всичките си пари за пътуването до дома. — Таниел подръпна кожената си куртка. — Тези дрехи са отлични. Топли, издръжливи. Бях забравил колко студен е Адро. Радвам се, че ги нося.

— Разбирам.

Тамас пристъпи до Ка-поел и я огледа. Тя, стиснала шапката си с две ръце, невъзмутимо отвърна на погледа му. Нейната коса бе огненочервена, а бледата ѝ кожа бе покрита с лунички — нещо невиждано в Деветте държави. Освен това тя беше дребна и нежна. Нищо общо с облика на едър, жесток воин, който биваше асоцииран с Диниз.

— Удивително — продължи Тамас. — Как така се натъкна на нея?

— Тя разузнаваше за нашия полк — отвърна Таниел. — Помагаше ни да откриваме Привилегировани. На няколко пъти аз ѝ спасих живота. Оттогава тя не се отделя от мен.

— Тя говори ли адрански?

— Тя не говори, защото е няма. Но разбира.

Тамас се приведе напред, загледан в очите на Ка-поел. Той разглеждаше бузите и ушите ѝ — както човек би оглеждал кон. Интересно дали щеше да поиска да провери и зъбите ѝ? Ка-поел определено би го ухапала в отговор на подобна постъпка. А Таниел откри, че се надява това да се случи. Гласно той каза:

— Тя е магьосница, костноока. Това е динизийският еквивалент на Привилегирована. Но тяхната магия е по-различна.

— Диви магове — рече Тамас. — Чувал съм за тях. Но тя изглежда много дребна. На колко е години?

— На четиринадесет — отвърна Таниел. — Така мисля. Те са дребни хора, но на бойното поле са същински демони. И да стрелят ги бива. И като заговорихме за това — възкликна той, подсетен, — искам да ти покажа нещо.

Той посочи към пушката си. Ка-поел отвърза раницата от оръжието и му го донесе. Таниел усмихнато подаде винтовката на баща си.

— Това… това ли е пушката, която си използвал за онзи изстрел? — попита Тамас.

— Именно.

Фелдмаршалът взе оръжието за дулото, завъртя го в ръцете си и се прицели.

— Страшно е дълга. Добре балансирана. Майсторски нарез, покрит подсип. Прекрасна изработка.

— Обърни внимание на името.

— „Хруш“ . Отлично.

— Не става дума само за дизайна — продължи Таниел. — Това оръжие е изработено от самия Хруш. Във Фатраста прекарах един месец с него. Той ми го подари.

В очите на Тамас пролича изумление.

— Оригинална изработка? Не съм виждал по-качествени пушки. Преди година закупихме права за патента и започнахме да въоръжаваме армията с тях, но до този момент бях виждал само една, изработена от самия Хруш.

Таниел се чувстваше доволен от искреното удивление на баща си. Най-сетне нещо ново. Нещо, от което Тамас да се гордее.

— Кез също се опита да закупи патента — рече Таниел.

— Наистина ли? При положение, че са воювали с Фатраста?

— Нима наглостта им те изненадва? Пък и те определено имаха основание, защото пушките „Хруш“ ги смазаха. Почти никога не засичат, дори и при лошо време. Що се отнася до самия Хруш, той нямаше никакво намерение да им продаде тайната, дори за цяло графство. Техните оръжейни майстори не са способни да пресъздадат работата му.

— Никой не е способен на това — с изключение на онези, обучени от самия него. — Още няколко минути Тамас разглеждаше пушката, преди да я върне.

— Харесва ли ти?

— Забележителна изработка.

Но интересът му изглеждаше изчезнал едновременно с допира до оръжието.

Таниел се поколеба.

— В такъв случай това ще ти хареса — все пак каза той и протегна ръка към Ка-поел. Тя му донесе дървена кутия, малко по-дълга от лакът, изработена от лакиран махагон. — Това е подарък за теб.

Тамас постави кутията върху бюрото и повдигна капака.

— Удивително — промълви той.

— Пистолети за дуел. Изработени са от най-големия син на Хруш, за когото се говори, че е по-добър майстор и от баща си. Кремъчният механизъм е усъвършенстван, колесен, подсипът е водоустойчив. По-точни от останалите, макар и гладкоцевни.