Браян Маклелан - Алената кампания

Усетил пръстите на създанието да обвиват шията му, Тамас сграбчи китката му и стовари дланта на другата си ръка върху лакътя. Ръката на съществото изпращя и се огъна под невъзможен прав ъгъл. Фелдмаршалът го сграбчи за дрехата и го захвърли настрани.

Докато Тамас се изправи на крака, фоайето се беше изпълнило с войници. Повечето от тях бяха мъртви или умираха, намерили смъртта си от куршум или от избухването на собствения си барутен рог, но оцелелите кезианци бяха достатъчно, за да го забавят.

Зърна Никслаус да бяга по един страничен коридор.

Тамас изруга. Скочи на крака само за да рухне отново: Пазителят със строшената ръка бе сграбчил крака му. Сега замахваше с нож.

Тамас дръпна крака си и острието намери единствено мраморния под. Уродът се хвърли за нова атака, която магът пресрещна с напречника на сабята си. Нанесе няколко удара в лицето му с дръжката на оръжието, сетне отскочи от поредния замах с ножа.

Създанието се изправи на крака.

И рухна окончателно, защото Андрия скочи от стълбищната площадка и се приземи зад него, пронизвайки черепа му с щик.

— Вървете да убиете херцога — подкани го Андрия и се затича срещу кезианските пехотинци.

Тамас се хвърли към коридора, където за последно бе зърнал Никслаус. Проходът беше дълъг близо стотина метра и отвеждаше в друго крило на имението. Тамас отвори третото си око, стискайки зъби заради гаденето, и подири познатото сияние на Пазители и Привилегировани.

Някакъв войник изскочи с крясък от една от стаите по протежение на коридора. Тамас затвори третото си око и залитна назад, почувствал острие да разсича края на стомаха му. Отрази нов удар и извади втория си пистолет, който изпразни от упор. Куршумът потъна в гърдите на кезианеца. С изненадано изражение онзи се свлече на пода.

Тамас го остави там и отново се затича. Болката в ранения крак кънтеше като барабан, а прясната рана жилеше. В близост до завоя в края на прохода той забави ход. Отвъд го очакваше друг коридор, също толкова дълъг.

Нямаше и следа от Никслаус.

— Сър! — До него изникна Влора, дишаща тежко.

— Той тръгна насам — рече Тамас.

Тя кимна и се затича пред него.

Беше набрала около петнадесетина крачки преднина, когато притаявалият се зад една от вратите Пазител изскочи с трясък от скривалището си и се блъсна в нея. Неговият устрем отнесе и двама им в друга стая.

— Влора! — Тамас се затича напред само за да се закове на място.

— Нито крачка повече — нареди глас. Никслаус. Гласът му идваше от стаята, в която Пазителят бе блъснал Влора.

— Дошъл съм да те убия — рече Тамас.

— Не и ако искаш тя да остане жива.

Тамас сведе поглед към кобурите си. И двата пистолета бяха празни. Може би щеше да успее да запрати куршум зад ъгъла… Не. Знаеше , че може да го направи.

— Влора? — подвикна Тамас.

Никакъв отговор.

— Ако тя е мъртва — каза Тамас, — нямам причина да не вляза.

Той чу гневно басово сумтене, последвано от гласа на Влора:

— Добре съм, сър.

— За момента — уточни гласът на Никслаус. — Но ако отново ухапе моя Пазител, ще го оставя да ѝ извие врата. Използвам я като щит, Тамас. Ако насочиш куршум отвъд ъгъла, ще улучиш нея.

Тамас прибра сабята и извади пистолет. Зареди го бързо, уверено, и го прибра, за да зареди и другия.

— Как е кракът ни? — продължаваше Никслаус. — Изненадан съм, че издържа толкова много тежест.

— Излекува го бог, така че — фантастично. Ами твоите ръце? Крезимир създаде ли ти нови китки?

Последвалата сподавена ругатня го изпълни със задоволство.

— Предай се, Тамас, или убивам момичето.

— Убий я — отвърна Тамас. — Не ме е грижа.

— Аз пък мисля друго. Познавам я. Това е Влора. Май така и не съм ти казвал, че тя също попадна сред проектите ми? Говоря за съблазняването ѝ. — Тамас чу ново дрезгаво изсумтяване от страна на Пазителя, последвано от Никслаусовия смях. — Вероятно си смятал, че е било дело на аристокрацията. Онова леке също си мислеше така.

— Тя предаде Таниел — каза Тамас. — Както казах: не ме е грижа за нея.

Никслаус изцъка неодобрително с език.

— Хайде сега, Тамас, аз зная всичко за теб. Зная на какво се надяваш и от какво се страхуваш. Познавам и хората, които цениш. Тя винаги е била една от тях. Минавало ли ти е през ума да я катурнеш, след като Таниел отмени сватбата? Зная, че е така. Ето че тя внезапно се оказва достъпна. Колко ли те е изкушавало това…

Тамас отвори третото си око и се отдръпна от стената. Можеше да различи яркото сияние на Никслаус Отвъд. Привилегированият стоеше на десетина крачки от ъгъла. Малко по-близо до коридора личаха мътният блясък на Пазителя и едва долавящото се сияние, излъчвано от Влора. Двамата с Пазителя действително се намираха пред Никслаус. Имаше голяма вероятност Тамас да простреля Влора, ако запрати куршум зад ъгъла.