Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

— Ти обеща мир, Каладън. Заклех се да държа на обещанието ти и нищо от това, което си казахме сега, не е променило намеренията ми.

— Да, казах, че съм готов да те водя, и ще го направя. Но в това ще разчитам на силата ти и се надявам да е достатъчно голяма, за да понесе всяко бреме, с което ще я натоваря. Това напомням на себе си, и на теб, с новото име, което ти давам. Ще го приемеш ли, Аномандър Рейк? Ще стоиш ли твърдо, в сила?

— Името на баща ми се оказа проклятие. Всъщност оказа се неговата смърт.

— Да.

— Добре, Каладън Бруд. Ще понеса това първо бреме.

Разбира се, Синът на Тъмата не можеше да направи нищо друго.

След това бяха заминали, оставяйки Ендест сам в осквернената къща. Сам, с кръвта, засъхваща на ръцете му. Сам и празен, с отиващото си присъствие на Майка Тъма.

Тя беше чула всяка дума.

И за пореден път беше избягала.

Потрепери въпреки дебелите кожи. Сякаш никога не бе възвръщал изгубената кръв през всичкото онова отминало време, там при светилището на поклонниците; вече не можеше да надвие студа. „Не гледайте към мен. Погледът ви ме състарява. Надеждата ви ме отслабва. Не съм никакъв пророк. Единственото ми предназначение е да донеса светостта на кръвта.“

Тепърва предстоеше битка, битка в разгара на зимата, обръщаща с главата надолу правилния сезон за война. И редом с всички други жреци и много от жриците, Ендест щеше да е там, готов да превързва рани и да утешава издъхващи. Готов да благослови деня преди първото оръжие да бъде извадено. Но — сам между всички помазани — щеше да има друга задача, друга отговорност.

„Чрез моите ръце ще пусна да потече светостта на кръвта. И да превърна мястото на битката в поредното зловещо светилище.“

Помисли си за умиращия Орфантал в мига преди Рибс да връхлети и видя пръските кръв на снега около момчето.

Тя вече бе започнала да се връща, едва доловима и безмълвна, и с неговите очи богинята гравираше бъдещето.

Това само по себе си беше достатъчно лошо, но можеше да го понесе.

„Ако не беше усилващата ѝ се жажда.

Не ме гледайте. Не се стремете да ме опознаете. Няма да ви харесат моите истини.

Стъпка по стъпка, поклонникът прави пътека.“

Нагизден в тежката си броня, Келарас се изправи колебливо в коридора, когато Силхас Руин се появи. Отдръпна се, та лордът да може да мине, но Силхас спря.

— Келарас, търсил си вход в Залата на Нощ?

— Не, милорд. Куражът ми изневерява.

— Каква новина носиш, че те обезкуражава?

— Никаква освен истини, които със съжаление научавам, милорд. Получих вест от капитан Галар Барас. Направил е каквото заповядахте, но като наблюдава своя нов набор, многократно изразява съмнение.

Силхас се обърна и изгледа вратата от черно дърво в края на коридора.

— Никакъв съвет няма да се намери там, командире.

„Боя се, че си прав.“ Келарас сви рамене.

— Моите извинения, милорд. Търсих ви, но не можах да ви намеря.

— И все пак се отдръпна, без да поздравиш.

— Простете ми, милорд. Куражът ми изневери. Мисля, че това, което търсех в Залата на Нощ, беше дар на вяра от богинята ми.

— Уви — каза с въздишка Силхас Руин, — тя превръща вярата във вода и се наслаждава на допира ѝ, докато се изцежда от ръката ѝ. Дори жаждата ни е отказана. Добре, Келарас. Приех новината ти, но това не променя нищо. Бронята на Хуст трябва да се носи, мечовете — да се държат от живи ръце. Може би това ще е достатъчно, за да разколебае Урусандер.

— Той ще разбере колко струват тези в бронята, милорд, и колко слабо държат мечовете ръцете им.

— Ще разпръснеш пясъка под краката ти и под моите, Келарас, но трябва да съм сигурен във всяка крачка, която правя.

— Милорд, някаква вест от вашия брат?

Силхас се намръщи.

— Смяташ ли, че горим от нетърпение да споделим такива лични неща, командире? Вашият господар ще ви намери в добър момент и няма да прояви никакво съчувствие, ако куражът ви изневери в очите му. Не, смъкнете я тази броня — тя издава шепот на паника.

Келарас се отдръпна с поклон.

С лице към Залата на Нощ, Силхас Руин сякаш се поколеба, готов като че ли всеки момент да тръгне към нея, но после се обърна рязко.

— Един момент, командире. Пратете Датенар и Празек при Хуст и им възложете да поемат командването на новите кохорти, за да се отзовем така на нуждите на Галар Барас по най-добрия възможен начин.

Стъписан, Келарас попита:

— Милорд, наистина ли трябва да надянат броня Хуст? Да вдигнат меч Хуст?