Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

Тя помисли за огледалото в стаята си, което я обсебваше, и я обзе внезапен страх. „Дали то краде и от мен? Крадец на младостта ми? Или самото време е крадецът? Огледало, не ми показваш нищо, което бих искала да видя, и като стара приказка ме кълнеш със собствения ми поглед.“ Прогони тази мисъл.

— Раждането на святото в пролята кръв… плаши ме този прецедент, Райз. Плаши ме дълбоко.

Той кимна.

— Тя не го отрече, значи.

— Чрез тази кръв — каза Емрал Ланеар — Майка Тъма можа да види през очите на Ендест, а от това произтече всевъзможна сила… толкова много, че тя избяга от допира ѝ. Това поне ми призна тя, преди да затвори Залата на Нощта за всички освен за своя Консорт.

— Това е драгоценно признание — каза Райз. — Забелязвам, че привилегироваността ти нараства в очите на Майка Тъма, Върховна жрице. Какво ще правиш с нея?

Тя извърна поглед. Най-после бяха стигнали до повода да потърси историка. Не го желаеше.

— Виждам само един път към мира.

— Бих искал да го чуя.

— Консортът трябва да бъде отстранен — каза тя. — Трябва да има сватба.

— Отстранен? Възможно ли е изобщо?

Тя кимна.

— Чрез сътворяването на Терондай на пода на Цитаделата той разкри Портата на Мрака. Каквито и тайнствени сили да притежаваше, несъмнено ги вложи в този дар. — След миг поклати глава. — Има загадки, свързани с лорд Драконъс. Азатанаите го назовават Владетел на Нощта. Що за консорт е достоен за такава почетна титла? Дори това, че е от знатно потекло сред Тайст, не е достатъчно благородство, а откога азатанаите се отнасят към нашите благородници с нещо друго освен с насмешливо безразличие? Не. Вероятно бихме могли да заключим, че титлата е израз на почитание заради неговата близост до Майка Тъма.

— Но не си убедена.

Тя сви рамене.

— Тя трябва да го отстрани. О, да му даде някоя тайна стая, която биха могли да споделят…

— Върховна жрице, не е възможно да си сериозна! Нима си въобразяваш, че Урусандер ще се поклони на това снизхождение? А самата Майка Тъма? Ще раздвои ли тя верността си? Да избира и отказва благосклонността в угода на прищевките си? Никой от двамата мъже не би приел това!

Емрал въздъхна.

— Прости ми. Прав си. За да се върне мирът в нашето владение, някой трябва да изгуби. Трябва да е лорд Драконъс.

— Следователно един трябва да пожертва всичко, но да не спечели нищо от това.

— Невярно. Той печели мир, а за човек, отрупан с дарове, не е ли достатъчно това?

Райз Херат поклати глава.

— Неговите дарове са предназначени да бъдат споделяни. Би погледнал на това като през затворнически решетки. Мир? Не за него е този дар. Не в сърцето му. Не в душата му. Жертва? Кой човек доброволно би се самоунищожил, за каквато и да било кауза?

— Ако тя го помоли.

— Търгуване на любов ли, Върховна жрице? Жалост е твърде слаба дума за съдбата на Драконъс.

Тя знаеше всичко това. Воювала беше с тези мисли дни и нощи, докато всяка се превърне в колело, въртящо се във все по-дълбок коловоз. Жестокостта на това решение я изтощаваше, докато съпоставяше любовта на Майка Тъма към един мъж със съдбата на владението. Едно беше да се заяви наложителността на единствения път, който виждаше през тази гражданска война, измерващ усмиряването на знатните над трупа, фигуративно или буквално, на Консорта, в замяна на разширяване на привилегиите между офицерите от Легиона на Урусандер, но всичко това все още не носеше тежестта на волята на Майка Тъма. А колкото до тази воля, богинята мълчеше.

„Тя няма да избере. Отдава се само на своя любовник и неговите недодялани изрази на любов. Все едно че се е отвърнала от всички ни, докато Куралд Галайн пропада в развала.

Ще трябва ли стоманеният юмрук на Урусандер да потропа на вратата, за да я събуди?“

— Ще се наложи да го убиете — каза Райз Херат.

Тя не можеше да възрази на тази констатация.

— Балансът на успеха обаче — продължи историкът — ще се намери в избора на това чия ръка борави с ножа. Този убиец, Върховна жрице, не може да спечели друго освен вечното осъждане от Майка Тъма.

— Дете на тази новородена Светлина тогава — отвърна тя. — За което такова осъждане не значи много.

— Урусандер трябва да стигне до брачното ложе окъпан в кръвта на убития любовник на новата си съпруга? Не, не може да бъде дете на Лиос. — Погледът му се впи в нея. — Увери ме, че разбираш това, моля те.

— Тогава кой измежду нейните възлюбени поклонници би избрал такава съдба?

— Мисля, че на тази сцена, която описваш, изборът няма избор.