Труди Канаван - Избраница

Когато наближиха входа на Университета, видяха подредени в кръг карети. До всяка карета стоеше група от официално облечени прислужници, носещи цветовете на Дома, на който служат. При вида на Ротан те се обръщаха и се покланяха.

Сония гледаше каретите и чувстваше как стомахът й се свива. Беше виждала и преди карети, но никога - толкова много заедно. Всяка от тях беше изработена от гладко полирано дърво, украсена с резба и изрисувана със сложни шарки. В центъра на всяка от вратите беше нарисуван хералдически знак, показващ Дома, на който принадлежи каретата - неговият инкол. Сония разпозна инколите на Парен, Аран, Дилан и Сарил, някои от най-влиятелните Домове в Имардин.

Момчетата и момичетата от тези Домове щяха да бъдат нейни съученици. При тази мисъл се почувства така, сякаш вътрешностите й се преобръщат. Как ли щяха да се отнасят към нея - първата от много векове киралийка извън великите Домове, която встъпваше в редиците им? В най-лошия случай щяха да са на мнението на Фергън, магьосникът, който миналата година се беше опитал да предотврати влизането й в Гилдията. Той смяташе, че в изкуството на магията трябва да бъдат обучавани само издънките на Домовете. Чрез пленяването на приятеля й Сери той беше изнудил Сония да му съдейства в плановете му. Тези планове целяха да докажат на Гилдията, че киралийците от по-нисшите съсловия не са достатъчно морални и не заслужават да им се окаже доверието да бъдат посветени в магията.

Но престъплението на Фергън беше разкрито и той беше изпратен в далечна крепост. Ала Сония не смяташе, че наказанието за опита да бъде убит нейният приятел е достатъчно сурово и все се чудеше дали това ще възпре други магьосници, ако решат да направят нещо подобно.

Девойката се надяваше някои от съучениците й да бъдат като Ротан, който не се интересуваше, че тя някога е живяла и работила в копторите. Някои от останалите раси с присъствие в Гилдията може би също щяха да са по-толерантни към приемането на момиче от нисшите съсловия. Виндите бяха много дружелюбни хора; тя беше срещала в копторите неколцина от тях, дошли в Имардин, за да работят в лозята и овощните градини. За ланите беше чувала, че изобщо нямат нисши и висши съсловия. Те се деляха на племена и преценяваха хората по тяхната смелост, ловкост и мъдрост - Сония нямаше никаква представа къде би било мястото й в тяхното общество.

Тя погледна към Ротан, помисли си за всичко, което той беше направил за нея и почувства прилив на привързаност и благодарност. Някога би се ужасила от възможността да се окаже толкова зависима от някого, особено пък от магьосник. Някога беше мразила Гилдията - силата й се беше проявила за пръв път случайно, когато в гнева си хвърли камък срещу магьосник. Тогава бяха започнали да я търсят и тя, уверена, че искат да я убият, беше дръзнала да потърси помощта на Крадците, а те винаги искат висока цена за подобни услуги.

После силата й беше излязла извън контрол и магьосниците бяха убедили Крадците да им прехвърлят опеката върху нея. Ротан беше станал неин тъмничар и учител. Той й бе доказал, че магьосниците - или поне повечето от тях - не са жестоките, себични чудовища, за каквито ги смятаха жителите на копторите.

От двете страни на отворения вход на Университета стояха двама стражи. Присъствието им беше формалност, съблюдаваха само когато Гилдията очакваше важни гости. Те се поклониха тържествено, докато Ротан въвеждаше Сония във фоайето.

Въпреки че тя вече беше идвала тук няколко пъти, помещението отново я смая. От пода нагоре се издигаха хиляди невероятно тънки влакна от материал, подобен на стъкло, които поддържаха изящните стълби, изкачващи се спираловидно към по-горните етажи. Деликатни нишки от бял мрамор се увиваха като лози около парапетите и стълбищата, които изглеждаха твърде крехки, за да издържат тежестта на човек - и вероятно не биха могли, ако не бяха подсилени чрез магия.

Сония и Ротан се изкачиха по едно от стълбищата и се озоваха в къс коридор. Той водеше към Заседателната зала, древна сграда от сив камък, защитена и заградена от огромно помещение, познато като Голямата зала. Пред вратите на Заседателната зала стояха няколко души и при вида им гърлото на Сония пресъхна. Мъжете и жените се обърнаха да видят кой приближава и когато забелязаха Ротан, в очите им проблесна интерес. Магьосниците сред тях кимнаха учтиво, останалите се поклониха.

Когато двамата влязоха в Голямата зала, Ротан отведе Сония встрани от малобройната тълпа. Тя забеляза, че въпреки летните горещини, всички освен магьосниците бяха навлекли по няколко ката пищни дрехи. Жените се бяха издокарали с натруфени рокли, мъжете носеха дълги манта с ръкави, украсени с инколи. Сония се загледа по-внимателно и затаи дъх. Във всеки шев бяха вшити искрящи червени, зелени или сини скъпоценни камъни. В копчетата на мантата бяха вградени едри скъпоценности, на вратовете и китките им се виждаха верижки от благородни метали, по ръкавиците проблясваха бижута.