Труди Канаван - Избраница

- Добре - каза Ийкмо.

Лорлън го погледна въпросително.

- Тя имаше нужда от това - обясни Ийкмо.

В кратката пауза между сблъсъците Ротан съзря Денил сред магьосниците от другата страна на Арената. Той беше напуснал мястото си сред Върховните магове. Ротан се намръщи, разкъсван между желанието си да гледа сблъсъка и да потърси приятеля си.

Той се изненада, когато видя Денил да пристига със Сония, Ийкмо и Акарин. Приятелят му не беше обелил и дума, че смята да се връща в Гилдията, дори и по време на мисловните им общувания. Това означаваше ли, че завръщането му е трябвало да бъде пазено в тайна?

Във всеки случай вече не беше тайна. Появявайки се заедно със Сония и Върховния повелител, Денил беше разкрил завръщането си на всички присъстващи. Но онова, което най-силно притесняваше Ротан, бе появата му в компанията на Върховния повелител. Освен това Денил не му беше пращал бележки или писма от няколко седмици.

Въпросите не спираха да валят. Ротан не знаеше дали молбата му е била разкрита от Акарин. Или Денил просто помагаше на Акарин по някои посланически въпроси? Или Денил помагаше на Върховния повелител в тъмните му дела, без да осъзнава, че помага на черен магьосник? Или просто бе разкрил истината за Акарин?

- Здравей, стари приятелю.

Ротан подскочи и се обърна. Денил се усмихна, очевидно доволен, че е успял да стресне наставника си. Той кимна на Дориен, който го приветства с топли думи.

-Денил! Защо не ми каза, че се връщаш? - попита настоятелно Ротан.

Денил се усмихна извинително.

-Съжалявам, трябваше да те предупредя. Нарежданията пристигнаха неочаквано.

- За какво?

Младият магьосник погледна встрани.

- Просто за да докладвам на Върховния повелител.

Повикаха го спешно, само за да докладва на Върховния повелител? Ротан чу Болкан да дава сигнал за началото на следващия сблъсък и се разкъсваше между желанието да разпита Денил и да гледа Сония. Той се обърна отново към Арената. Дори Денил да имаше желание да обсъжда срещата си с Акарин, той едва ли искаше да го направи сред тълпа магьосници. „ Не, реши Ротан. - Ще го разпитам по-късно”.

Регин беше избрал рискована защитна стратегия. Вместо да издига бариера около себе си, той предпочиташе да блокира ударите на Сония. Когато магията му се сблъскваше с нейната, из Арената се пръсваха потоци енергия, които бяха твърде слаби, за да притесняват двамата ученици. Няколко достигнаха до бариерата на Арената и изпратиха по повърхността й вълнички светлина. Освен това Регин успяваше да прати и няколко допълнителни удара срещу Сония. Макар тя да ги отбиваше с лекота, за всички беше ясно, че тя използва много повече енергия от Регин поради простия факт, че поддържаше бариерата си вдигната.

Сония отвърна на дъжда от удари. Стратегията на Регин помагаше само ако той успееше да прихване всички удари, които се насочваха към него. Достатъчно бе да пропусне един и щеше да се наложи бързо да издигне щита си.

Когато Ротан погледна към Арената се, случи точно това: един от ударите на Сония се промъкна. Ротан рязко си пое дъх, но ударът беше отблъснат от набързо издигнатата бариера.

Сония започна да се приближава към Регин, скъсявайки разстоянието помежду им, за да го принуди да реагира по-бързо. Когато разстоянието между тях се съкрати на десетина крачки, ударите на Регин сякаш започнаха да се връщат обратно. Той залитна назад и извика изненадано. Въздухът в Арената изведнъж се изпразни от магията.

- Стоп!

След вика на Болкан настъпи мълчание, нарушено от постепенно засилващото се мърморене сред зрителите.

- Третата победа е спечелена от Сония.

Магьосниците нададоха объркани викове. Ротан се намръщи и поклати глава.

- Какво стана?

- Мисля, че последният удар на Сония беше двоен - каза Дориен. - Зад него следваше още един, на части от секундата. Регин сигурно го е приел за обикновен. Той отрази първия удар, но просто не можа да забележи втория.

Застаналите наоколо магьосници чуха думите му и закимаха с глави. Стратегията на Сония като че ли им беше оказала силно впечатление. Дориен погледна доволно баща си.

- Истинско удоволствие е да я гледа човек.

- Да - кимна Ротан и въздъхна, когато Дориен отново погледна към Арената. Очевидно синът му се увличаше все повече и повече по нея. Не помнеше някога да е изпитвал такова желание Дориен да се прибере колкото се може по-бързо в селото си.

Гласът на Болкан се извиси над глъчта.

- Моля, върнете се на местата си.