Труди Канаван - Избраница

Внезапно Регин я засипа с дъжд от силови и топлинни удари с най-различна интензивност. Бариерата на Сония леко засия под мощта им.

Тя разгада плитката уловка. Когато магьосникът атакуваше с разнообразни удари, нападнатият имаше два избора: или да издигне мощна бариера, която да блокира най-силните удари, или да видоизменя щита си за защита от всеки удар, като по този начин да се опита да съхрани силата си.

Сония му отвърна със също такъв дъжд от удари и разбра, че той видоизменя щита си. За целта беше необходима голяма концентрация, особено при едновременна атака. Лицето му се напрегна от усилието, очите му шареха от удар към удар.

Ако това продължеше още дълго време, тя щеше да се изтощи по-бързо от него. Сония знаеше, че един по-силен удар ще го принуди да прекрати атаката, но в него тя щеше да вложи по-голямата част от силата си, а Регин искаше точно това.

Но хитрината му беше и неговата слабост. Защитата му действаше само ако можеше да види всеки удар, изпратен от нея. „Затова трябва да направя нещо неочаквано”.

Промяната на посоката на удара изискваше доста усилия, но не чак толкова, колкото щяха да са необходими при единичен силен удар. Тя се концентрира и промени посоката на един от силовите си удари в последния момент така, че той да го заобиколи и да го удари изотзад.

Регин залитна напред. Очите му се разшириха, но той бързо ги присви и в тях проблеснаха гневни пламъчета.

- Стоп!

Сония изостави атаката си и свали бариерата. После погледна очаквателно към Болкан.

- Първият сблъсък се печели от Сония.

Разнесе се глъч от гласове. Магьосниците се обръщаха един към друг и обсъждаха онова, на което бяха станали свидетели. Сония се опита да прикрие усмивката си, но после се отказа. Спечелих първия сблъсък! Тя погледна към Регин. Лицето му беше потъмняло от гняв.

Болкан вдигна ръце. Разговорите секнаха.

- Готови ли сте за втория сблъсък? - попита той Сония и Регин.

- Да, милорд - отвърна тя. Гласът на Регин прозвуча грубо.

Болкан постави ръка върху бариерата около Арената.

- Начало!

Лорлън се усмихна, когато двамата ученици се изправиха един срещу друг. Първата победа на Сония съдържаше всичко необходимо. Тя не я беше спечелила със сила, а като намери слабост в защитата на Регин. Той погледна към лорд Ийкмо и с изненада видя, че воинът се мръщи.

- Не ми изглеждате доволен, лорд Ийкмо - промърмори Лорлън.

Воинът се усмихна.

- Доволен съм. За пръв път успява да победи Регин. Но се притеснявам да не загуби концентрация при въодушевлението от спечелената битка.

Когато Сония атакува Регин с очевидно нетърпение, Лорлън усети как притеснението на Ийкмо се прехвърля и върху него. „Не проявявай излишна самоувереност, Сония - помисли си той. - Регин вече ще бъде доста по-предпазлив”

Регин се защити с лекота и бързо атакува. Скоро въздухът под купола на Арената започна да пращи от магията. Внезапно Сония разпери ръце, погледна надолу и атаката й отслабна. Лорлън чу как всички около него си поеха дълбоко дъх, но щитът й успя да издържи на засилената атака на Регин.

Когато погледна към земята под краката на Сония, Лорлън забеляза, че пясъкът се е раздвижил. Под обувките й се беше формирал диск от сила. Тя левитираше съвсем ниско над земята.

Лорлън познаваше тази тактика. Магьосникът можеше да очаква удар от всяка посока, но не и отдолу. Много магьосници предпочитаха да не разпростират бариерата под краката си, за да пестят сила. Щитът на Сония очевидно се простираше и под краката й, владеенето на левитацията й беше спестило унижението да потъне в пластовете движещ се пясък. Той си спомни, че левитацията се учеше едва в третата година.

- Много мъдро от ваша страна, че сте я научили на това - каза Лорлън.

Ийкмо поклати глава.

- Не съм аз.

Лицето на Сония беше напрегнато. За левитация, защита и нападение едновременно беше необходима значителна концентрация, затова нападението й беше приело формата на еднообразни удари, които Регин отблъскваше с лекота. Лорлън знаеше, че тя трябва да го принуди да използва същото количество сила и концентрация. Пясъкът под краката на Регин завря, но той просто отстъпи встрани. В същото време Сония отново разпери ръце, отразявайки поредния подземен удар и атаката й отслабна.

- Стоп!

- Вторият сблъсък се печели от Регин.

Откъм учениците се разнесоха слаби викове. Регин се усмихна и помаха на приятелите си, а Сония се намръщи, очевидно ядосана на себе си.