Труди Канаван: Мисията на посланика

— Един ден ще настъпи моментът да вкараме роета в Северния квартал — каза Сери. — И когато му дойде времето, аз ще знам към кого да се обърна.

— Не чакай твърде много, Сери — предупреди го Скелин. — Роетът е популярен, защото е нов и моден, но накрая ще стане като с бола — просто поредният градски порок, който всеки може да си отглежда и приготвя. Надявам се, че дотогава ще успея да науча някой занаят, за да се издържам — той замълча и погледна встрани. — Някой от старите, почтени занаяти на Крадците. Дори може да се хвана с нещо законно.

Скелин се обърна към Сери и се усмихна, но в очите му проблесна тъга и неудовлетворение. „Може би пред мен стои почтен човек — помисли си Сери. — Щом не е очаквал, че роетът ще се разпространи толкова бързо, може би не е очаквал, че ще нанесе такава вреда… но това не може да ме убеди да се замеся в разпространението му“.

Усмивката на Скелин посърна и бе заменена от намръщено изражение.

— Навън има хора, които са готови да заемат мястото ти, Сери. Роетът може да се окаже най-добрата ти защита срещу тях, също както се оказа за мен.

— Винаги ще има хора, които ще искат да ме няма — каза Сери. — Ще си ида, когато съм готов.

Другият Крадец го погледна развеселено.

— Наистина ли вярваш, че ще ти бъде позволено да избереш времето и мястото?

— Да.

— И наследника ти?

— Да.

Скелин се засмя.

— Харесва ми увереността ти. Фарин също беше сигурен. И позна поне наполовина: той избра наследника си.

— Фарин беше умен мъж.

— Разказа ми много неща за теб — в очите на Скелин проблесна любопитство. — Как си станал Крадец не по обичайния начин. Че прочутият Върховен повелител Акарин го е уредил.

Сери устоя на желанието си да погледне към статуята.

— Всички Крадци печелят влияние, като правят услуги на могъщи хора. Аз просто извадих късмета да услужа на един от най-могъщите.

Скелин повдигна вежди.

— Той научи ли те на магия?

От устата на Сери се откъсна рязък смях.

— Де да беше така!

— Но ти си отраснал с Черната магьосница Сония и си спечелил мястото си с помощта на бившия Върховен повелител. Не може да не си понаучил нещо.

— Магията не действа така — обясни му Сери. — „Но той сигурно го знае“. Трябва да имаш талант и да те научат как да я контролираш и използваш. Не можеш да я усвоиш само като наблюдаваш отстрани.

Скелин опря показалец на брадичката си и погледна замислено Сери.

— Но ти все още имаш връзки в Гилдията, нали?

Сери поклати глава.

— От години не съм се виждал със Сония.

— Колко жалко, след всичко, което си направил — което са направили Крадците — за да им помогнат — Скелин се усмихна накриво. — Боя се, че репутацията ти на приятел на магьосниците вече почти се е изпарила, Сери.

— Случват се такива неща с репутациите. Почти винаги.

Скелин кимна.

— Така си е. Хубаво, добре си поговорихме, аз направих своите предложения. Сключихме поне едното споразумение. Надявам се, че след време ще договорим и останалото — той се изправи. — Благодаря ти, че прие да се срещнеш с мен, Сери от Северния квартал.

— Благодаря ти за поканата. Успех в залавянето на Ловеца на Крадци.

Скелин се усмихна, кимна учтиво, после се обърна и тръгна бързо обратно по пътя, откъдето се беше появил. Сери го изпрати с поглед, после се обърна към статуята. Наистина хич не си приличаше.

— Как мина? — промърмори Гол, когато Сери се приближи до него.

— Както очаквах — отвърна Сери. — С изключение…

— С изключение? — повтори Гол, когато Сери не довърши.

— Договорихме се да обменяме информация за Ловеца на Крадци.

— Значи наистина съществува?

— Така смята Скелин — Сери сви рамене. Двамата прекосиха пътя и тръгнаха обратно към Пущинака. — Но това не беше най-странното нещо.

— Нима?

— Той ме попита дали Акарин ме е учил на магия.

Гол се спря.

— Всъщност не е чак толкова странно. Фарин все пак скри Сония, преди да я предаде на Гилдията, с надеждата, че тя ще му помага с магия. Скелин сигурно е научил за това.

— Значи смяташ, че иска да си има домашен магьосник?

— Разбира се. Макар че едва ли ще иска да наеме теб, тъй като си Крадец. Може би смята, че може да те използва, за да иска услуги от Гилдията.

— Казах му, че не съм виждал Сония от години — Сери се засмя. — Следващия път като я видя, може да я питам дали иска да помогне на един от приятелите ми Крадци, само за да й видя физиономията.

В уличката пред тях се появи някаква фигура и забърза към тях. Сери бързо огледа наоколо за възможни изходи и укрития.