Иън Пиърс - Аркадия

— Говориш с дързост и решимост. Не е непривлекателно. Всъщност съм убеден, че всяка жена би го приела като изкушение, дори като нещо, на което не може да се устои. Почти невъзможно би било. Докато не се замисли за следното: доколко може да вярва на думите ти? Предполагам, че в тази страна има съд и закони. Признат си за виновен според тях. Забогатяването често е предполагаема причина за убийство. Срещал съм го в много от книгите, които съм чел. Можеш ли да докажеш, че си невинен?

Памархон се протегна и хвана ръката на момчето.

— В момента не мога. Всичко, което мога да направя сега, е това — каза той и се доближи. — Да я хвана за ръка и да се закълна в живота си, че всичко, което казвам, е истина, че по-скоро бих умрял, отколкото да я излъжа. Но ти добре ли си? Трепериш.

— Аз… студено ми е — промълви момчето, останало без дъх. — Просто захладня, това е всичко. Нощният въздух… сещаш се. Няма нищо друго, уверявам те.

— В такъв случай, настани се по-близо до огъня. Сега по-добре ли е?

— Много по-добре, благодаря — отвърна той и преглътна мъчително. — Защо не седнеш там, малко по-далеч… още малко по-далеч… и не ми разкажеш какво се случи?

Памархон се увери, че момчето е добре загърнато в одеялото и започна отново.

— Много добре. Ето цялата история, щом така искаш. Както споменах, чичо ми беше господар на Уилдън и се ожени за лейди Катрин малко преди неприятностите ми да започнат. Дотогава аз бях единственият наследник. Бях щастливо момче, обучавано от господаря на Кормел. Приключих учението си на шестнайсет години.

— На колко години си сега?

— На двайсет и четири.

— Двайсет и четири! Сериозна възраст. Всъщност лейди Розалинд е доста по-млада. Не смяташ ли, че е проблем?

— На колко години е?

— На петнайсет.

— Е, преминала е възрастта за омъжване. Ще бъде жалко да остане стара мома.

— А… И така, какво казваше?

— Умеех да чета и пиша, да яздя кон, да разговарям с много хора, да върша всичко, което е нужно. Бях, смея да кажа, популярен сред връстниците си и имах малко грижи на този свят. Тогава, тъй като и двамата ми родители бяха починали, отидох в Уилдън да живея с чичо си и да науча какви са задълженията на един владетел. Бях усърден; учих за посевите и за хората, за животните, за строителството, макар да не ми бяха съвсем по вкуса. Единствената трудност, която срещнах, беше Теналд, тъй като беше жесток човек. Бяха тежки дни за всички; беше непоколебим по отношение на правата си и го радваше единствено измислянето на някое ново. Налагаше отдавна забравени данъци и безмилостно ги събираше. Вземаше пари от онези, които искаха да се оженят; които искаха да мелят царевица. Намираше причини да лиши хората от собствеността им. Беше изпълнен с подозрения и отмъстителен. Боеше се да не бъде нападнат от неоправданите. Наемаше все повече и повече войници, за да се предпази, а за това му трябваха още и още пари. Войниците бяха разпращани по всяко голямо или малко село на негова издръжка, а той имаше грижата да намери най-бруталните хора за целта. Правех каквото мога, но знаех, че ако му се противопоставям, няма да мога да оказвам и малкото помощ, която ми беше по силите, като си мирувах. Така или иначе, имаше перспектива той да умре и да излекувам раните, които той е нанесъл. Затова си мълчах и това беше грешката ми. Трябваше да го предизвикам, но зад гърба му стояха учените от Осенфуд.

— Защо?

— Защото им даваше пари. Поне аз така си мислех. Всъщност изобщо не е възнамерявал да остави владението на мен. Канел се е да го даде на един от колежите. Те щяха да продължат деспотичното управление над страната, да забогатеят и да разпрострат властта си над целия Антеруолд.

— Сега ти слушай — прекъсна го момчето. — Това е много различно от всичко, което чух до момента. Останах с впечатлението, че тези учени са доста миролюбиви, не ламтят за пари, а са посветени на учението…

— Предполагам, че има и такива, но само защото градовете или владенията ги държат под контрол. Много от тях са алчни за власт. Гонтал, братовчедът на Теналд, е точно такъв. Чичо ми не можеше да разговаря с някого, без да го предаде. Беше обещал Уилдън на мен и на Гонтал, а след това се ожени за Катрин. Тя, както сам си забелязал, е красива и интелигентна, но също се е доказала като амбициозна и безскрупулна. Теналд беше омагьосан от нея, макар да се съмнявам, че тя някога е изпитвала особено уважение към него. Смятах поне, че ще е покорна съпруга и ще го дари с деца, но я подцених. След няколко месеца чичо ми беше мъртъв, убит в гората.