Ник Перумов - Диамантен меч, дървен меч

Трош се обърна подире й, въздъхна и примлясна с устни.

- Сега ще й дадат да разбере на тая кучка! - злобно се изхи-ли Евелина и изведнъж се намръщи. - Ама... Какво излезе, че останахме без закуска ли?

- Ще го преживееш - подхвърли невъзмутимо Кицум. Странно, той не бързаше да надигне шишето. Или запасите му наистина бяха свършили, или смешникът бе сънувал ненавиждащия пияниците свети Сухоуст.

Евелина се нацупи, но премълча. Веднъж тя и Нодлик опитаха да пребият клоуна, докато спи... Жонгльорът остана цяла седмица на легло, а Евелина се охарчи за услугите на разкрасяваща чародейка, която й оправи загубилото симетрия лице. Оттогава не смееха да се закачат с Кицум.

Ето защо тя изля гнева си върху Нодлик, който се сви като куче и започна да готви закуска.

Ахата ловко избегна изплющялото жило на камшика. Зми-евластника разочаровано изруга през зъби.

- Добро утро, господин Еремий - с медено гласче пропя момичето и се изхитри да се поклони в движение. После се хвана за фургона и с един скок влетя вътре.

Под платнището бе топло. В господарската каруца имаше две печки, едната облицована с камъни. И в двете бумтеше огън. Край тях се бутаха с лакти раздразнените братчета-акробатчета. Муцуните им бяха в сажди.

Господин Онфим се излежаваше върху голям сандък - всички в трупата поне веднъж бяха хвърляли върху сандъка алчни погледи, защото в него бяха заключени спечелените звънки монети по панаири и мегдани. Обкованият капак бе покрит с четири ката одеяла. Около господаря се суетеше Таниша. Тъкмо в мига, в който влезе Ахата, Смърт-девата поднасяше на господин Онфим димящи панички.

„Не е за вярване - господарят да натири любовницата си да готви закуска!".

Обикновено това бе задължение на робинята Дану, но днес навярно беше някакъв особен ден.

Господарят на цирка не обичаше излишните думи. Даже с Таниша приказваше по следния начин: „Готова ли си? Колко трябва да те чакам?!

Запретвай полата и се навеждай, кучко! А вие, говеда - марш навън..."

- Пътуваме край остатъците на Друнгски лес - изсъска господин Онфим.

- Ще спрем тук. И ще се разходим. С теб, данке. Двамата. Стягай си парцалите. И не ме карай да чакам! Или...

- Да, господарю Онфим - Дану ниско се поклони.

„Мръсни свине! Друнгският лес! Западната граница на земите на Дану... Последната ни нявгашна твърдина. Усещах, че ще се озове на пътя ни... Родната гора ме е зовяла, разпознала ме е от десетки левги... Ала не е забелязала нашийника ми. Велики Богове, Онфим познавал добре историята! Нима отново трябва да видя как нозете на жалък хуманус тъпчат свещената земя на предците ми!?"

За съжаление нямаше как да избегне това изпитание. Нищо не можеше да стори - вещи магьосници бяха изработили нашийника.

Онфим отметна одеялата. Бе облечен смайващо необичайно - тъмнозелен ловджийски костюм, високи ботуши и крива арцахска сабя. Никак не приличаше на господар на пътуващ цирк - човекът, неотдавна навлязъл в шестото си десетилетие, който си беше отгледал солидно коремче, любителят на бира и жени от всякакви, дори нечовешки раси.

„Къде изчезнаха нездраво подпухналите му бузи? Откъде този жив пламък във вечно мътните му очички?! Такова нещо не се е случвало и в най-щастливите мигове от живота му -когато броеше печалбите."

- Чакам - хладно напомни Онфим. Ахата мълчаливо се поклони.

- Еремий! Спираме! - изкомандва господарят. Братчетата-акробатчета хвърляха на Дану зли погледи като плъхове.

За по-малко от минута робинята настигна предния фургон, грабна единствената си лична вещ - топлото наметало, пъхна крака в ботушите си и бе готова. Каруците със скърцане спираха. Кицум с провиснала челюст зяпаше господин Онфим.

- Г-г-господарю... - уплашеният смешник се давеше и хрипкаво заекваше. - Дъждът, господин Онфим... Пороят...

Ахата едва не се спъна насред равния път, когато забеляза, че в отговор господарят се усмихва с тънките си бледи устни.

- Всичко е наред, Кицум. Всичко съм предвидил. Включително и това спиране. Ще ни изчакате... Ние ще се върнем навреме. Най-късно до вечерта. А за да не ви хрумват глупости и да не се съблазните да офейкате с фургоните и парите, налагам върху конете заклинание за вцепеняване!

Той вдигна ръка. На безименния му пръст Ахата видя евтин бронзов пръстен с подобен на изумруд камък. Онфим измърмори отключващите слова и камъкът избухна в яркозелен пламък. В пръстена остана единствено празното му гнездо.

За момент ушите на всички присъстващи заглъхнаха.