Ник Перумов: Диамантен меч, дървен меч

Ахата изобщо не разбираше как е възможно клоунът да се държи еднакво с всички - и с нея и Трош, и с Нодлик и Евелина, които най-много от всичко обичаха да тормозят момичето Дану.

- Чай? „Чай" ли каза, Кицум, най-велики от всички смешници? -провикна се Нодлик. - Я ми прати онази проскубана котка! Ахата! Шавай, гадино, че ще се ядосаме!

Явно имаше предвид и Евелина, която никога не пропускаше възможността да участва в побоя.

- Остави я, Нодлик. Тя лъска казаните.

- А, така ли... Тъкмо работа за фъшкия като Дану. Тогава Трош да дойде.

- Ъхъ, веднага, г'син Нодлик... - засуети се якият момък. Нодлик умело му хвърли юздите така, че ремъкът да улучи лявото око на Трош, и се свлече от капрата във фургона. Жонгльорът беше висок, но някак нескопосано сглобен - дръглив, изкривен и начупен като светкавица. Лицето му представляваше издължена, унила физиономия, която никакъв грим не успяваше да оживи. Челото му бе осеяно с аленосинкави пъпки, редките му прошарени коси висяха на масури. А според човешкото летоброене той едва бе навършил трийсет и пет!

- Ммм... Ставаме ли вече? - запита някой прегракнало. Гласът като че ли бе женски. - Ей, мръсницо, готова ли ми е закуската?

„Мръсница" беше най-ласкавото обръщение на Евелина към Ахата.

- Тя чисти казаните, приятелко - сметна за необходимо да подметне Кицум.

- Ама че си тъп... Намерил какво да й заръча... По-добре господин Онфим да я беше натупал, че са мазни - все е някакво развлечение...

Евелина се измъкна изпод одеялата. За разлика от момичето Дану, което имаше същински парцал за завивка, всички останали - дори и Трош -разполагаха с нормални одеяла. Господата Онфим добре разбираха, че от настинал артист полза няма. Но мисълта за споделяне на топлина с нечовешката твар Дану не беше хрумнала даже на простодушния Трош. В това отношение той не се различаваше от останалите. Едната буза на Ахата потрепна.

„Те са просто мръсни свине. Мръсни, пияни, развратни прасета. Могат да съборят Дану в калта, но истинският Дану не ще обърне своя гняв срещу някаква си свиня!"

Всъщност напоследък Ахата не намираше утешение в тази сентенция, извадена от Apann-eeuy-Akhimm, което на примитивния човешки език се изговаряше Тан-еу-Ахим - Царственото Шестокнижие.

Всички обитатели на първия фургон бяха будни - Кицум, Нодлик, Ахата и Трош, който седеше на капрата. Отзад се мъкнеше втората кола - доста по-голяма и по-богата. Платнището й бе ново и здраво, даже без кръпки. В нея се возеха господин Онфим, Еремий Змиевластника, братчетата-акробатчета и Та-ниша, известна по панаирите като Смърт-девица.

В цирка съществуваше следното разпределение - господин Онфим, както се полага на един господар, събираше парсата и плащаше на артистите. Неговият брат Онфим Втори седеше в Ежлин и пращаше оттам чрез пощенски заклинания известия кой град заслужава да бъде посетен от трупата в светлината на възможно най-голямата изгода.

Следваха артистите, горе-долу подредени по благоволение от страна на господин Онфим, които не спираха да се боричкат за сърцето - и кесията -на господаря си. Ахата се намираше на дъното на тази пирамида. Тя беше слугиня, миячка, шивачка, готвачка, танцьорка, музикантка, акробатка, жива кукла за номерата на клоуна Кицум, по време на които той я мла-теше за радост на публиката с уж бутафорен камшик, а също така и мишена за атракцията на Смърт-девица -Таниша хвърляше ножовете си с вързани очи. Излишно бе да се споменава, че на гнусната Дану не й се полагаше заплата. Тънката шия на нечовешкото момиче бе „украсена" с груб робски нашийник, изкован от желязо и магия. Робиня без право на откуп.

- Хайде, хайде, бързо да се помолим - припряно подканяше останалите набожният Нодлик. - А ти, данке, си скрий богохулните зъркели, няма що да зяпаш как честни хора отдават почитание на Истинния Бог!

Истинният Бог. Същият, който бе дал в ръцете на избрания Синарод цялата земя, докъдето взор стига, че и отвъд. Същият, който бе изпепелил враговете на човеците, бе укрепил крепостите на хуманусите и бе вдъхнал несъкрушима мощ на оръжията им. Същият, който без сън и отдих, всеки ден, помагаше на избраната от Него раса.

Всички във фургона, без Ахата, подхванаха молитвата. Църквата не допускаше Дану нито към тайнството на причастието, нито към кръщението.

Те нямаха право - можеха да съществуват само като покорени врагове, сиреч роби. Или трябваше да умрат. Намираха се и такива - хем живи, хем непоробени - но това, разбира се, бе временно явление.