Ник Перумов - Диамантен меч, дървен меч

Девойката приклекна и с насмешка опъна с пръсти дипли-те на широките си дрипави панталони. През човешките очи тя изглеждаше съвсем младо момиче, може би на четиринайсет, не по-голяма. Но пък колко възрастна бе според мерките на нечестивите Дану, никой от вярващите в Истинния Бог никога не би се замислил.

- Нима чаят в ръката ти означава, че бъчвата с джуджемор е показала сухото си дъно, о, почитаеми Кицум, дано не се обели гримът от бузите ти на сцената? - рече Ахата. Тя ловко избегна запратения скъсан чепик и се изплези подигравателно на стария смешник.

В сравнение с всички останали артисти от трупата Кицум се отнасяше към нея сравнително добре. Ако не се брои, разбира се, Трош - парий също като нея.

Чепикът удари платнището на фургона и се свлече право върху главата на споменатия Трош. Момъкът беше приет в бродещия цирк на господин Онфим поради рядко срещаната си сила, гранитното здраве и безкрайната, наивна доверчивост. Той жонглираше с тежки стоманени топки, съединени с верига. Номерът му предизвикваше у публиката неизменни „ох" и „ах", особено сред забулените, затлъстели дами, твърде непредпазливо довлечени от заможните си съпрузи на Хвалинския, Ост-рагския или Ежлиския панаир. Обикновено изпълнението на Трош завършваше с това, че господарят Онфим Първи хващаше момчето за ръка и го отвеждаше нанякъде, а сетне се връщаше сам и много доволен. Трош пък се прибираше чак на следващата сутрин (не по-рано) и веднага попадаше под жадните разпити на братчетата-акробатчета Тук и Ток. Отговаряше им учудено, присвивайки яките си рамене: „К'во, к'во... Цяла нощ ме язди няк'ва дебела крава... По-хубаво да бях попремятал още веднъж топките... Нещо смешно ли казах? Ами... к'во разправя... Да съм я задувулявал ли? Не я знам тая дума г'син Тук, простете ми великодушно... Уморен съм, т'ва е. Не ме остави да се наспя дебеланата проклета. Както винаги..."

- Ох! - дисциплинираният Трош тутакси отвори очи и се втренчи в чепика на челото си. - Извинете, г'син Кицум... Вече съм буден, г'син Кицум, ей сегичка ставам...

- А да ви помогна да се изходите, г'син Кицум? - с изкусно подправен глас продължи Ахата, вече склонила глава над казаните.

- Кой дръвник... Пфу, Ахата, котко разгонена, пак ли ти! Все ти се връзвам на щуротиите!...

Момичето се изкикоти.

Докато господин Онфим, братчетата-акробатчета и останалите обитатели на двата циркови фургона още спяха, тя можеше да си го позволи. Ала станеха ли, по плътта на дъщерята на племето Дану щяха да заплющят камшици и заклинания. Ако посмееше да не слуша.

Ахата още повече преви гръб.

„Пясък и ледена вода. Търкай и лъскай, колкото си искаш загорелите мазни казани..."

Колкото и да не й вървеше на трупата, господин Онфим Първи и измекярите му Тук и Ток обичаха да похапват, без да се лишават от нищо.

Но пък, господарят после често вземаше камшика и лично премахваше излишните тлъстини от скимтящите братчета.

- Здрасти, Трош.

- Хм...такова.. Здрасти, Ахатка - момъкът се изчерви и стана мургав като изпечен на слънце дивак-рибояд от южните острови.

Това бе смешна работа - юнакът на всеки панаир бе пробутван на някоя търговка, а понякога и на скучаеща господарка или даже аристократка, пък пред Ахата се притесняваше и срамуваше. Изглежда остроухото, чернокосо момиче Дану, тази нечовешка твар - която бе мерзка и нечиста според богословите от имперска столица Мелиин - навеки бе пленила простодушието сърце на Трош.

- Донесъл си вода. Благодаря ти.

И продължи да търка. Не бе кой знае каква радост да започваш деня с чистене на казаните, едно наистина гнусно занимание, но нямаше какво да се прави. Никой не знаеше какво точно може да изкара извън нерви господин Онфим Първи. Понякога се случваше да не обърне никакво внимание на мръсните съдове, а друг път избухваше истерично именно заради тях и всичко свършваше с побои.

Трош понечи да отвърне, но пак се притесни, затова само махна с ръка и промърмори:

- Амчи аз... всякогаж...

- Ей вие! Отворихте ли гуреливите си зъркели, мързеливи плъхове такива? - кресна от капрата Нодлик, който втората половина от нощта бе кочияш. Той и Евелина се водеха истински жонгльори, не пехливани като Трош. Двамата непрекъснато се дърлеха, изневеряваха си един на друг, караха се и се биеха. Станеше ли дума за подиграване и обиждане на Ахата обаче, веднага се помиряваха.

- Колко път изминахме, Нодлик? Хайде, хвърляй юздите, сварил съм чай - отзова се Кицум. - Студеният друм вледенява душата, време е да се постоплиш!