Синда Чайма - Краля демон

— Тревожа се за него — призна Раиса. — Говори се, че на юг войната била жестока.

Елена стисна ръката ѝ.

— Преди да стане търговец, баща ти беше воин — успокои я тя. — Знае как да се грижи за себе си.

„Отведи ме с теб в Демонаи — искаше да ѝ каже Раиса. — Омръзна ми да стоя тук и да ме излагат на показ като скъпоценен камък в грозна обковка.“ Вместо това само благодари на баба си и се отдалечи.

Дузина придворни хлапаци се бяха настанили пред камината. Откакто се върна в замъка, на Раиса ѝ правеше впечатление, че все повече и повече благородници изпращат отрочетата си в кралския двор, за да ги пъхнат под носа на принцесата-наследница с надеждата да им осигурят ако не брак, то поне връзки, от които да се възползва семейството в бъдеще.

Едрококалестият, бъбрив Уил Матис се бе разплул върху стол до камината. Макар и наследник на Скална крепост, владение по течението на Жупелната река по пътя към Варовикови чукари, осемнайсетгодишният магьосник беше сговорчив, непретенциозен и дори малко мързелив, което го правеше доста по-очарователен от сродниците му. Предпочиташе да се занимава с лов, хазартни игри и раздумки с момичета, вместо с политика.

Братовчедите на Раиса, Джон и Мелиса Хакам, също присъстваха, както и сестра ѝ Мелани, чийто статут на кралска особа ѝ подсигуряваше място сред по-големите. Привлекателните русокоси, празноглави братя от рода Клемат, Кип и Кийт, се тъпчеха със сирене и се смееха гръмко без всякаква причина. Родителите им явно хранеха надежда един от двамата да хване окото на Раиса. Момчетата я ухажваха с голямо желание, но крайно недодялано, като чифт златни ретривъри с увиснали езици.

— Да ви донеса ли чаша вино, Ваше Височество? — предложи Кийт.

— И аз ще ви донеса една — обади се Кип и отправи свиреп поглед към брат си. Двамата хукнаха нанякъде.

Сякаш имаше шанс да се омъжи за човек на име Кип.

Мика се бе облегнал на камината, наобиколен от сестра си близначка Фиона и обичайната си котерия обожателки. Мелиса и Мелани го слушаха омагьосани. Раиса трябваше да му го признае — изглеждаше добре в спретнат вид. Носеше черен копринен жакет и сиви панталони, които подчертаваха шала му със соколи. Ръцете му бяха превързани, а лицето му все още бледнееше на фона на синкавочерната му коса. Той остави празната си винена чаша на близката маса и взе пълна от подноса на минаващ слуга, Фиона се приведе към него и прошепна нещо в ухото му. Каквото и да беше, очевидно не му допадна. Той поклати глава намусено и се извърна леко от нея.

И двамата магьосници, Фиона и Мика, бяха като противоположни изображения един на друг, всеки поразителен по свой начин. Имаха еднакъв ръст и сходни стройни фигури, ъгловати черти на лицата и демонстрираха язвителна духовитост. Косата на Фиона беше съвършено бяла, миглите и веждите ѝ — също, а бледосините ѝ очи напомняха сянка върху сняг.

С брат ѝ се караха постоянно, но закачеше ли някой единия, винаги си имаше работа и с двамата.

— Не се ли уплаши като видя пожара? — попита го Миси с изцъклени от ужас очи. — Аз щях да подвия опашка и да хукна в обратна посока.

Раиса едвам се сдържа да не направи физиономия или да се подиграе с плоското поведение на Миси.

Една дама обаче никога не си позволява да отправя неласкави коментари.

— Аз се уплаших много — вметна Мелани и се изчерви. — Но Мика се появи отнякъде и ни каза, че пожарът ни настигал и трябва да бягаме. Той вече беше пострадал в опитите си да изгаси огъня, ала никак не изглеждаше уплашен.

Мика беше нетипично мълчалив относно подвизите си.

— Е, хубавото е, че всичко свърши благополучно. Някой иска ли още вино?

— Но нали Мелани каза, че си закъснял за лова? — обади се Миси и отметна рамене назад, за да изпъчи още повече пищните си гърди. — Как си се озовал между кралицата и пожара?

Добър въпрос, помисли си Раиса, удивена, че именно Миси го задава. Направи няколко крачки към тях, придържайки се към стената.

Явно и Мика смяташе въпроса за добър. Отпи голяма глътка вино и се замисли.

— Ами, ъ, видяхме огъня отдолу и минахме по прекия път с надеждата да ги настигнем навреме, и… — Мика вдигна поглед, видя Раиса и реши да се възползва от появата и. — Ето я и принцеса Раиса — отбеляза с елегантен поклон.

Раиса протегна ръка. Мика я хвана и я доближи до устните си, после вдигна глава, впери поглед в очите ѝ и пусна малък заряд през пръстите си. Раиса изтръпна и оттегли ръката си. Понякога младите магьосници изпускаха малки дози магия, но усмивката му демонстрираше, че този път се перчи.