Синда Чайма - Краля демон

От пръстите му лумнаха пламъци, които погълнаха Таз Макни. Тялото на търговеца се погърчи за момент, после задимя неподвижно. Вонята на горяща плът жегна носа на Хан и той едва се сдържа да не повърне.

— Ти трябва да си Гривник Алистър. — Магьосникът изплю името му като отрова. — Издирвам те от известно време. Учудващо неуловим си.

Хан преглътна сухо и се помъчи да прогони Таз от полезрението си.

— Дори не знам кой си. — „И нямам никакво желание да узнавам“, добави наум той. Макар че имаше нещо познато във фините черти на магьосника и соколите по шаловете му.

— Вярно е — потвърди магьосникът. — Не сме се срещали. Но ти имаш нещо, което искам. Нещо, което ми открадна.

— Бъркаш ме с някой — увери го Хан. — Нямам нищо твое.

— Първоначално възникна известно объркване. Заблудиха ме, че момче на име Шив е откраднало амулета ми. Представи си колко разочарован останах, когато след значителни увещания от моя страна и доста болка от негова установих, че въпросният Шив наистина не знае нищо. Че са ме подвели.

Сърцето на Хан подскочи в гърдите му.

— Ти си изпратил демоните — прошепна той. — Онези, които убиха Южняците.

Магьосникът огледа сияещите си от магическа сила ръце.

— Всъщност бяха най-обикновени магове убийци, пременени в ефектни мантии. Масовата истерия е полезен инструмент за извличане на информация от обществото.

Защо му беше на такъв магьосник да преследва Шив? С какво бе привлякъл вниманието на подобно чудовище главатарят на Южняците?

И тутакси споменът изплува в съзнанието му като мехурче газ в тресавищна яма — онзи далечен ден в Ханалеа, срещата с Мика Баяр, амулетът. Баяр попита Хан кой е, а той отвърна „Викат ми Шив. Уличен господар на Южен мост.“

Беше просто спонтанна лъжа, въпреки че някои биха я възприели като разчистване на сметки след дългогодишна надпревара за няколко мизерни пресечки.

Но той самият не таеше такъв замисъл. Нали?

Ужасен, Хан си спомни последната си среща с Шив — уличният господар коленичи пред него и му се врече във вярност с отчаяната молба „Кажи им да спрат.“

Хан не му помогна. И два дни по-късно откриха окървавеното, пребито, изтезавано тяло на Шив. Сега Хан осъзнаваше, че вината наистина е негова — мъртвите Южняци бяха мъртви заради неговата лъжа.

Премери с поглед разстоянието до задната врата. Нямаше начин да я достигне, без да го опържат като Таз.

— Кой си ти? — попита вместо това, потискайки горчивото си подозрение.

— Гаван Баяр — отвърна странникът. — За теб лорд Баяр.

„Кости ханалееви“, изруга наум Хан, без да променя изражението си. Не просто магьосник, а висшият магьосник, най-могъщият в Превала. Бащата на Мика Баяр.

— Е — процеди Хан и преглътна сгъстената слюнка в устата си. — Това обяснява всичко. Трябва да съм ужасен глупак, за да открадна от теб.

Магьосникът кимна.

— Именно. Което ме наведе на мисълта, че не си обикновен крадец. — Баяр огледа Хан от глава до пети, видимо невпечатлен. — Покойният господин Макни сподели, че си — как се изрази? — главатар на уличната банда Вехтошарите. Не си магьосник, а очевидно си способен да понесеш изключителната мощ на въпросния амулет. — Той въздъхна. — Жалко е, че синът ми реши да си прави експерименти точно с този артефакт.

„Ще ме убие — помисли си Хан. — Защо иначе ми казва всичко това.“

— Виж — подхвана той, — аз съм просто уличен плъх. Не разбирам от магия. Хвърлих онова нещо в една тъмна уличка веднага след като го показах на Таз. Светеше много силно и се притеснявах да не гръмне в ръцете ми. — Хан направи две крачки към вратата. — Ако искаш, ще ти покажа къде го хвърлих. — Излезеше ли на улицата, имаше поне някакъв шанс да се спаси.

Баяр вдигна ръка да прекрати върволицата от лъжи.

— Вече изпратих мой човек да вземе амулета. Междувременно смятам да те отведа в тъмницата на имението Соколово гнездо. Искам да ми разкажеш за връзката си с клановете и колко знаят те за амулета. Съвсем скоро вече няма да е от значение, но в момента предпочитам да са в неведение с какви магически артефакти разполагаме. След като те изцедя до последна капка, ще те убия — съобщи със съвършено равен тон магьосникът. — Причини ми големи главоболия. Затова възнамерявам да ти отделя повече време.

Тук Хан се вкопчи в нещо, което Баяр каза преди малко.

— Как така си изпратил някой да вземе амулета? Къде си го изпратил?

— В дома ти, разбира се. Живееш над една конюшня, доколкото знам? — Гласът му беше пропит с пренебрежение. — Отне ми известно време да разбера.