Джоузефин Анджелини: Богиня

Ако питаха Дафна, цялата тази работа беше измислица, подправена със свещено звучене чрез множество загадъчни думи от последния Оракул – за която всички знаеха, че бе полудяла, след като направила първото си пророчество. Но действаше.

Множество Потомци зарязваха големите си имущества да бъдат плячкосани от Тиванската династия, за да се престорят на мъртви и да избегнат клането – като Дедал и Леда, родителите на Орион. Като самата Дафна. Но Дафна никога не се беше интересувала от парите. Но пък и никога не бе имала никакви морални скрупули да взема пари, когато имаше нужда от тях. Други Потомци, като Орион и родителите му, определено имаха скрупули по отношение на кражбата и през последните две десетилетия се бяха борили, докато Тиванската династия живееше в лукс. Спомняйки си това, Дафна положи Хелън на леглото и съсипа прекрасната покривка с лека усмивка.

Преди Дафна да успее да се обърне, за да вземе вода и марля да почисти бързо зарастващите рани на дъщеря си, Хелън изчезна и изсмукваща живота студенина зае мястото й. Дафна предположи, че Хелън се е спуснала в Подземния свят. Времето минаваше, Дафна чакаше, нервното й нетърпение растеше с всеки миг. Беше смятала, че пътуванията до Подземния свят са мигновени – че времето не минава. Изтече толкова много време, че Дафна започна да се пита дали не трябва да събуди останалите в къщата, но преди да предприеме нещо, Хелън се появи отново. Тялото й миришеше на сухия въздух на Подземния свят.

Зъбите на Дафна затракаха – не от студа, а от плашещите спомени, които мирисът на този въздух пробуди в нея. Беше се оказвала на косъм от смъртта вече толкова много пъти, че можеше да познае коя част от Подземния свят е посетила Хелън. Миризмата не бе достатъчно нагорещена, за да е от сухите земи, а по краката на Хелън беше полепнала влажна кал. Според предположението на Дафна това означаваше, че сигурно бе отишла до бреговете на самата река Стикс.

– Хелън? – изрече нежно Дафна. Приглади косата на дъщеря си и надникна към замръзналото й лице.

Хелън беше получила ужасни наранявания в битката си е Арес, но ако щеше да умира, Дафна знаеше, че щеше вече да е мъртва. Сигурно бе използвала способността си да слиза в Подземния свят умишлено, вероятно за да потърси току-що починалия си приятел – завистникът, който за свой лош късмет се бе оставил да бъде поробен от Автомедонт.

Неведнъж Дафна беше предприемала подобни пътувания, търсейки Аякс, но тя не притежаваше способността на дъщеря си да слиза в Подземния свят и да го напуска, когато пожелае. Беше й се наложило почти да умре, за да стигне там. След като Аякс бе убит, тя нямаше воля за живот, но знаеше, че самоубийството няма да я събере отново с изгубения й съпруг. Дафна трябваше да загине в битка, както беше загинал Аякс, иначе никога нямаше да се озове в същата част на Подземния свят. Героите отиваха в Елисейските полета. Самоубийците отиваха... кой знае къде? Тя се беше хвърляла във всяка достойна битка, която можа да намери. Издирваше укриващи се Потомци и дръзко защитаваше слабите и младите – точно както бе направила за Орион, когато той беше малко момче. Много пъти Дафна едва не бе загивала в битка и бе слизала до Подземния свят, винаги търсейки съпруга си край бреговете на река Стикс.

Но беше намирала единствено Хадес. Неумолимият, енигматичен Хадес, който отказваше да върне съпруга й към живота и да вземе нея на негово място, независимо колко много го умоляваше или се пазареше. Повелителят на мъртвите не сключваше сделки. Тя се надяваше, че Хелън не се е спуснала с надеждата, че може да възкреси мъртвия си приятел. Това беше безнадеждна мисия – поне засега. Но от близо две десетилетия Дафна полагаше усилия да промени това.

– Не мога да те видя – промърмори Хелън и пръстите й се сгънаха, сякаш се опитваше да улови нещо. Дафна веднага разбра. Тя също отчаяно бе искала да види Хадес и се беше опитала да смъкне Шлема на Мрака от главата му. В крайна сметка, след като Дафна се размина на косъм със смъртта достатъчно пъти, за да изплати всичките си кръвни дългове и да се освободи от Фурните, Хадес най-сетне й бе показал лицето си.

Именно разпознаването на Хадес беше задвижило плана й. Планът, който бе разбил сърцето на единствената й дъщеря, разделяйки я от любимия й.

– Съжалявам – каза Мат от прага, като стресна Дафна и я изтръгна от оплетените й мисли. Тя избърса влажното си лице и когато се обърна, видя, че в ръцете на Мат висеше Ариадна. Беше призрачно сивкава и почти в несвяст от опити да изцели Джери. – Искаше да спи в собствената си стая.