Джоузефин Анджелини: Богиня

– В такъв случай изпит ли беше това? Фурните? – В гласа на Хелън се промъкна обвинителна нотка, когато си припомни какво бяха преживели тя и Орион по време на последната й мисия в Подземния свят. Обзе я още по-голям гняв, когато си помисли през какво преминават самите Фурии. Ако онези три момичета бяха изтезавани в продължение на хиляди години, само за да докажат, че Хелън е състрадателен човек, тогава имаше нещо ужасно сбъркано във вселената.

– Изпит. – Прекрасната уста на Хадес се разкриви горчиво, изричайки думата, сякаш можеше да прочете мислите на Хелън и бе съгласен. – Ако животът е изпит, тогава кой според теб поставя оценките в него?

– Ти? – предположи тя.

– Все още не разбираш. – Той въздъхна. – Дори не разбираш какво е това. – Посочи с жест към земята наоколо, показвайки Подземния свят. – Или каква си. Наричат те Търсачът в дълбините, защото можеш да идваш тук, когато поискаш, но способността да влизаш в Подземния свят е най-малкото проявление на силата ти. Все още не разбираш достатъчно какво си самата ти , за да съдиш останалите.

– Помогни ми тогава. – Хадес изглеждаше толкова тъжен, толкова сломен от жребия си в живота. Тя внезапно изпита непреодолимо желание да види очите му и се наведе по-плътно към него. Опита да сведе глава, за да погледне под тъканта, криеща лицето му. – Искам да разбера.

Сенките отново се завихриха, скриха го и замърмориха съжаленията на мъртвите. Хелън се смрази. В ума й се появиха думите от пророчеството за тиранина – роден за горчивина . Тя се облегна назад.

– Повелителите на сенките – прошепна Хелън. – От теб ли вземат силата си?

– Някога отдавна една жена, позната като Фата Моргана от Тиванската династия, имаше същия талант, който притежаваш ти – онзи, който ти позволява да идваш в Подземния свят. Тя ми роди син на име Мордред и оттогава моето бреме преследва Тиванската династия. – Гласът му заглъхна, изпълнен с разкаяние, преди да се изправи и да й подаде ръка. Тя плъзна ръката си в неговата и му позволи да й помогне да се изправи. – Сега трябва да се връщаш. Идвай при мен толкова често, колкото искаш, племеннице, а аз ще положа всички усилия да те доведа до разбирането. – Хадес наклони глава настрани и се засмя почти незабележимо. Устните му се разтвориха, разкривайки триъгълни резци. – Именно затова позволих на теб и на онези със същия талант преди теб да влизат в царството ми – за да опознаете себе си. Но точно сега си твърде тежко ранена, за да си тук.

Светът се размести и Хелън почувства как неговата дълга цяла миля ръка я повдига и извежда от Подземния свят, и я поставя внимателно обратно на леглото й.

– Чакай! Ами Зак? – попита Хелън. Докато Хадес я пускаше, тя го чу да прошепва в ухото й:

– Зак ще пие от Реката на Радостта, кълна се в това. Почивай си сега, племеннице.

Хелън посегна да отмести сенките от лицето му, но Хадес вече я бе оставил. Тя потъна в дълбок унес, нараненото й тяло жадно всмука съня, докато се опитваше да се изцели.

След като Арес беше затворен в Тартар, а процепът в земята – запечатан, Дафна внимателно взе пребитото тяло на дъщеря си, докато Кастор отнесе Лукас, а Хектор отнесе Орион обратно в имението на семейство Делос. Дафна тичаше само от няколко мига, когато дъщеря й заспа в ръцете й. За миг се разтревожи. Нараняванията на Хелън бяха ужасни – някои от най-тежките, които Дафна бе виждала – но когато се ослуша за сърцето на Хелън, го чу да бие бавно, но равномерно.

Малко след зазоряване се добраха от пещерите в континенталната част на Масачузетс обратно до Нантъкет. На ранната утринна светлина Дафна понесе Хелън нагоре по стълбището на семейство Делос и надолу по коридора до първата попаднала й стая, която й се стори момичешка. Погледна със съжаление към красивата копринена кувертюра, която мръсната й, подгизнала от кръв дъщеря щеше да съсипе. Не че имаше значение. Тиванската династия разполагаше с достатъчно голямо състояние, за да я замени. Състояние, което отчасти някога бе принадлежало на Династията на Дафна и Хелън – Династията на Атрей.

Тантал можеше да крещи колкото си ще „свещена война“ и да повтаря високопарно как било „ред на Потомците“ да управляват, но никога не бе заблудил Главите на останалите Династии. Пречистването преди двайсетина години беше опит за постигане на безсмъртие, точно толкова, колкото и опит за заграбване на богатствата на останалите Династии.

Пророчеството, поставило началото на Пречистването, гласеше, че когато Четирите династии бъдат обединени в една чрез кръвопролитие, Атлантида ще се възроди отново. Точната формулировка, която Дафна бе запомнила, гласеше, че в новата Атлантида Потомците могат да намерят безсмъртие. В пророчеството всъщност не се казваше, че Потомците ще станат безсмъртни – то гласеше просто, че могат да намерят безсмъртие там. Дафна не бе достатъчно голяма оптимистка, за да смята, че безсмъртието е нещо сигурно. Тантал обаче беше и използва пророчеството да събере около себе си Стоте тавански братовчеди, за да избият всички останали Династии.