Джоузефин Анджелини - Богиня

– Как са мълниите ти?

Тя вдигна жужащо кълбо от електричество, свито в дланта й. То цвъртеше от потисната енергия и мяташе вълни от топлина в стаята.

– По-добре от всякога – отвърна тя с повдигната вежда. – Сега сякаш става почти без усилие. Като че ли изобщо не ме изтощава.

– Хубаво – рече Хектор, видимо отпускайки се сега, когато знаеше, че Хелън може да защити и трите. – Аполон вероятно се спотайва някъде близо до болницата, така че си дръж очите отворени.

– Ще го направя. Но няма вероятност той да се приближи твърде много до мен след онова, което причиних на неговия полубрат – каза тя мрачно.

Хелън погледна надолу към кълбото от енергия в ръката си, спомняйки си как беше поразила с електричество Арес и го беше затворила в Тартар, след като я бе изтезавал. Приятно чувство бе да знае, че е победила един бог. Когато вдигна поглед, всички се бяха втренчили в нея.

Тя затвори дланта си и угаси мълнията.

1 Герои от поредицата късометражни американски филми „The Three Stooges“ („Тримата глупаци“), излъчвана от началото до средата на XX в. Във филмите си са известни най-вече с малките си имена – Мо, Лари и Кърли или Мо, Лари и Шемп. Започват кариерата си като „Тед Хейли и неговите южняшки джентълмени“, в състав: Мо Хауърд, Лари Файн и Шемп Хауърд. – Б. пр.

Положението по улиците се влоши едва когато стигнаха до центъра на града. Хелън се взираше през прозореца на „Миник“-то на Ариадна с буца в гърлото, докато шофираха покрай изпотрошените витрини на магазините. Щетите, причинени при безредиците на Хелоуин, бяха съсредоточени около гимназията и Новинарския магазин, но това включваше обширен район от търговската част на града.

Витрините на магазините бяха изпочупени, унищожени коли още стояха край пътя, а на някои места дори личаха следи от нанесени от огън щети. Къщи, които принадлежаха на съученици и съседи на Хелън – къщи, които бяха по-стари от самата страна – бяха срутени, изподраскани с графити и обгорени. Тя се запита колко ли хора, на които държеше, са пострадали или дори загинали. Колко ли от приятелите й все още бяха тежко ранени като баща й?

– Клеър? Дали някой наш познат... освен Зак? – поде Хелън, несигурна как да се изрази. Не се наложи да го изрича. Клеър разбра какво има предвид и кимна.

– Хърги – каза Клеър с пресекващ глас. – Вдишване на дим. Опитвал се да спаси книги от пожара в училищната библиотека.

Нямаше какво да се каже. Господин Хъргшимър не й беше роднина или дори приятел, но въпреки това Хелън бе обичала този начумерен стар човек. Сега, когато вече го нямаше, сякаш се затваряше някаква врата. Нантъкет никога вече нямаше да е същият.

Тя преглътна и се съсредоточи отново върху онова, което трябваше да направят. Знаеше, че точно сега трябва да я обзема гняв, а не истерия. Ерида и Ужас, второстепенните божества, които бяха предизвикали метежите, все още бяха някъде там навън. Хелън стисна юмруци и си напомни да бъде търпелива. Съвсем скоро щеше да получи шанс да се сблъска с тях.

По време на дългото пътуване с ферибота от Нантъкет до пристанището в континенталната част на Хианис трите момичета се възползваха от възможността да планират кои болници е добре да проверят. Настанявайки се на една маса до павилиона в центъра на ферибота, те „запрелистваха“ iPad-а на Мат, като проверяваха географски карти по интернет. Когато фериботът спря на кея, Хелън вече имаше чувството, че разполагат с доста солиден списък от възможности.

В първите две болници, макар и най-близо до колежа „Уелсли“, стигнаха до задънена улица. Докато стигнат до третата, по-голямата част от деня беше изтекла. Когато спряха на многоетажния паркинг, Клеър посочи една полицейска кола, паркирана близо до входа.

– Тук е – каза Клеър с решително кимване. – Наблюдават я, за да видят дали преследвачът ще се върне.

Ариадна паркира и те влязоха, разделяйки се, за да спестят време. Хелън се запъти право към травматологията. Видя униформен полицай да стои на пост пред една врата в самия край на коридора и изпрати есемес на Ариадна и Клеър да се срещнат с нея.

Полицаят беше мъж и на Хелън й беше нужно той да я пусне да влезе в стаята. Отиде право при него и се усмихна.

– Привет – каза тя топло и забеляза как лицето му се замъгли.

Хелън беше виждала много мъже да я гледат така – сякаш се взираха в лъскав месингов пръстен, който беше твърде ярък, за да гледат право към него, и твърде високо разположен, за да го достигнат. Винаги беше мразила този поглед, макар да знаеше, че той й дава сила, позволяваща й да манипулира хората. Беше се зарекла никога да не го използва, но сега играта се бе променила. Хелън имаше нужда от цялата сила, до която можеше да се добере, за да предпази семейството си. Трябваше да се отърве от предразсъдъците си, иначе Потомците нямаха шанс срещу боговете.