Джоузефин Анджелини - Богиня

– Сдъвкана, преглътната, повърната и отново сдъвкана – каза му тя, като се ухили.

– Как си? – обърна се Мат към Хелън, докато всички се смееха на отблъскващото сравнение. И внезапно той си беше отново просто Мат, старото й другарче, и в него нямаше абсолютно нищо странно.

– Добре съм – каза тя, като потупа дланта, която той положи върху ръката й.

– Сигурна ли си? – настоя той, вглеждайки се по-дълбоко в увреденото й око. Хелън си спомни, че схватката й с Арес беше оставила син белег, спускащ се по дължината на ириса на дясното й око. Казаха й, че приличал на мълния, но тя още не го беше виждала. Бе имала по-важна работа, отколкото да се гледа в огледалото.

– Да, добре съм – увери го тя и се засмя. — Щях да съм по-добре, ако можех да накарам Ари да спре да рита насън.

– Хей, поне не хъркам – отвърна Ариадна.

– И двете хъркате – вметна Клеър ухилено. – Все едно да делиш стая с две момчета.

Всички се насмяха хубавичко за тяхна сметка. Хелън беше поразена колко щастливи бяха просто да са заедно – защитени и спокойни в компанията си, сякаш се бяха мотали заедно така хиляда пъти. Но никой от тях не можеше да пренебрегне за твърде дълго причината, поради която бяха тук, и чувството за непринуденост бързо се изпари.

– Е, какво откри за боговете, Мат? – попита Орион, чувствителен както винаги към едва доловимата промяна в настроението. – Чул ли си нещо?

– Да. Имало е няколко... нападения – каза Мат неохотно.

– Какво значи това? – попита Клеър.

Мат почука с пръст по джобния си компютър и започна да „прелиства“ вестникарски заглавия, и всички се скупчиха заедно.

– Преди два дни една жена в Ню Йорк Сити била открита върху Емпайър стейт билдинг, починала от загуба на кръв, причинена, както изглежда, от гигантски птичи нокти. А тази сутрин е намерено тяло на момиче, стъпкано до смърт от кон, на един плаж в Кейп Код. И двете жени били изнасилени, преди да бъдат убити.

Хектор взе джобния компютър и го погледна.

– Това е заглавие от таблоид – каза той със съмнение. – Пише, че свидетели в Ню Йорк твърдят как са видели жена, отнесена от грамадна птица.

– Орел. Бил е орел – каза Хелън тихо, потискайки едно потръпване. Всички се взряха в нея за миг, очаквайки обяснение. – Това е просто идея, но имам странни сънища и чудати... предполагам, бихте ги нарекли проблясъци – призна тя със свиване на рамене, опитвайки се да омаловажи напълно оформените спомени, които изживяваше, докато ги разбере малко по-добре.

– Кога започнаха? – попита Лукас, загрижен. Хелън сбърчи лице, опитвайки се да си спомни първия път, когато видя него и другите момчета в доспехи.

– Хелоуин – каза тя, осъзнавайки го, докато говореше. Погледна Орион: – Помниш ли как забравих всичко за секунда там, след като докоснах водата от онази река? – попита тя. Почти суеверно избягваше да изрече името на река Лета, просто за да не би това да я накара отново да забрави всичко.

– Ъ-хъ – отвърна Орион с лека усмивка. Хелън му се усмихна нервно в отговор, спомняйки си как се бяха нахвърлили един върху друг в мига, щом забравиха кои са. По топлия поглед, който й отправи, Хелън бе сигурна, че и той си спомня. – За малко не можеше да си спомниш дори собственото си име. Това беше лошо.

– Е, когато все пак си спомних отново, имах усещането, че умът ми е твърде пълен, или нещо такова. – Хелън въздъхна с чувство на безсилие. – Още не мога да го обясня, но сега, когато сънувам, ми се явяват всички тези чудати образи.

– И един от тях е на орел? – попита Мат.

– Да, защо? Какво си мислиш, Мат? – попита Хелън, като посочи към джобния му компютър и статиите за убитите момичета.

– Знам, че това, изглежда като измишльотина от жълтите вестници, но в гръцките митове непрекъснато се говори за жени, отвличани от преобразени като животни богове. Мисля, че орелът е Зевс, а конят е Посейдон – каза Мат.

– Мат, аз мога да се превръщам в кон – каза Орион с извинително изражение. – Всички в Династията на Атина могат.

– Хайде, стига бе, я се разкарай – каза Хелън и рязко се извърна към Орион с широко разтворени очи.

– Какво? Аз пък мога да се превръщам в делфин – каза Джейсън, сякаш просто им съобщаваше колко е часът.

– Млъквай! – изпищяха Клеър и Хелън в един глас. Джейсън се засмя.

– Някои Потомци могат да се преобразяват в животинските въплъщения на своите божества – каза Хектор, като изгледа странно Хелън. – Нима не знаеш това?

– Никой не ми каза, а аз никога не съм умеела да го правя! – изкрещя Хелън в отговор. Нахвърли се отново върху Орион: – Защо не ми каза?