Джоузефин Анджелини - Богиня

– Някакво момче е нападнало една моя приятелка снощи – каза Хелън. – Мисля, че тя има нужда от мен. Може ли да вляза?

– Не би трябвало да пускаме никого да влиза, млада госпожице – отвърна полицаят, като пристъпваше от крак на крак, сякаш наистина съжаляваше да й откаже.

Хелън виждаше ясно, че той иска да й помогне – толкова ясно, колкото виждаше и полицейската значка на гърдите му. Можеше да види гнева и съчувствието му като кълбо от ярки цветове, кръжащо във вътрешността на ребрата му. Хелън забеляза, че мъжът носеше венчална халка, впита дълбоко в кожата на пръста му от времето, и просто разбра .

– Всичко е наред, знаете ли – изгука Хелън. Чу и почувства как Клеър и Ариадна се присъединяват към нея. И двете се колебаеха, но Хелън им махна да излязат напред, докато те застанаха от двете й страни. – Можете да пуснете и трите ни да влезем. Ние ще се погрижим за нея. Имате дъщеря горе-долу на нашата възраст, нали?

Полицаят погледна строго Хелън, питайки се как ли е отгатнала това, а после кимна бавно, докато потъваше по-дълбоко в погледа й.

– Тогава знаете, че тя наистина се нуждае от нас. В сърцето си знаете, че това е правилната постъпка. – Хелън се усмихна с ослепителната си усмивка. Полицаят се усмихна в отговор, кимвайки замаяно.

– Така е правилно – каза той с решително кимване на глава и им отвори вратата.

– Благодаря ви – каза Хелън, издърпвайки Клеър и Ариадна вътре със себе си.

– Как успя... – поде Клеър, но Хелън я прекъсна с нетърпелив жест и се обърна към момичето в леглото.

Тя беше будна и се взираше в тях. Красивото й лице беше порязано на няколко места, лявата й ръка бе в гипс, а устната й бе подута и пурпурна. Хелън бързо прочете болничния картон над леглото и намери името й. Анди Файакес.

– О, да му се не види – изпъшка Анди, взирайки се в Хелън с неприязнено изражение върху натъртеното си лице. – Е, ти пък коя богиня си?

– Не съм... я чакай малко. – Хелън се вгледа в Анди с присвити очи. – Какво си ти?

– Ти първа – каза Анди с най-мелодичния глас, който Хелън беше чувала някога. Хелън отвори уста да отговори и трябваше насила да се възпре да не си каже и майчиното мляко.

– Хубав гласец си имаш – каза Хелън, стискайки зъби, за да устои на изкушението да отговори на въпроса.

– Хубаво личице си имаш – отвърна Анди, гласът й отекна звънливо в ума на Хелън. – Какво си ти? – повтори тя, усилвайки прелъстителната нотка в гласа си.

– Потомка – изтърси Клеър, а после се плесна с ръка през устата. Очите й се разшириха и тя измънка иззад пръстите си: – Толкова съжалявам, хора. Не знам защо току-що казах това.

– Защото си изцяло човек – каза Анди на Клеър с лека усмивка. После погледна Хелън и Ариадна една след друга. – Но те не са.

– А ти какво си? – попита Ариадна предпазливо.

– Човек – каза Анди. Макар да си послужи с прекрасния си хипнотизиращ глас, думата прозвънна нестройно в ума на Хелън.

– Лъжкиня – заяви Хелън, поклащайки глава. Анди се втренчи в нея за миг преди да продължи.

— И наполовина сирена. За нещастие – призна тя неохотно. Беше очевидно, че на Анди не й харесваше да мисли, че половината от нея е създание, което примамва с пеене хората към участта им.

— Е, какво правите тук вие трите? — попита Анди предпазливо.

— Знаеш кой, или по-скоро какво , те е нападнало снощи, нали? — попита Ариадна без заобикалки. Раменете на Анди се напрегнаха от страх. Тя кимна. Ариадна смекчи тона и отиде да застане отстрани до леглото на Анди; големите й, лешникови очи бяха изпълнени със съчувствие. — Тогава знаеш, че той ще се върне за теб. Дойдохме да те отведем у дома с нас, при семейството ни, за да можем да те защитим.

— Не можете да ме защитите – каза Анди; прекрасният й глас потрепна, когато сълзите започнаха да пробиват бронята й на неустрашимо момиче. – Не и от един бог. Никой Потомък не е достатъчно силен, за да ги спре.

Хелън можеше да почувства отчаянието на Анди, абсолютната й убеденост, че ще страда и ще умре от ръцете на някакъв свръхестествен звяр. Точно както Хелън беше сигурна, че Арес ще я убие, когато я беше приклещил в пещерата. Тя си спомни как я беше измъчвал Арес. Как се бе наслаждавал на безпомощността й. Само като погледна Анди в очите, Хелън разбра, че тя беше изстрадала нещо подобно.

Разярена, Хелън пламна от глава до пети и косъмчетата по ръцете й настръхнаха. Стаята се изпълни с леденосиния пламък на мълния, когато тя премина по кожата й в диплеща се мрежа от искри.