Джоузефин Анджелини - Богиня

Посейдон пристъпи напред и изгледа гневно Хелън откъм отсрещната страна на ринга, докато Атина шепнеше трескаво в ухото му. Най-сетне той се успокои, но Хелън видя как в очите му се заражда желание за мъст.

– Отказвам се! – изръмжа Посейдон. Хелън почувства как коленете й се разтреперват от облекчение, но все още не можеше да отстъпи.

– Някой друг? – погледът й обходи всеки Олимпиец. – Някой друг иска ли да се бие с мен? – Всички сведоха погледи. – Хубаво! Сега разкарайте оная грамаданска, противна сепия или ще я пратя – заедно с един от вас – в Тартар, ей така, защото мога.

Хелън се взря в Аполон по-продължително от необходимото, просто за да му покаже кой щеше да се присъедини към Кракена в Тартар, ако се стигнеше до това.

Очите на Посейдон се забиха като свредели в нейните от отсрещната страна на кръга. Голите му гърди се издуваха от гневното му дишане. Тя срещна погледа му без да трепне. Тя държеше всички карти. Той не можеше дори да я прокълне и, изглежда, го знаеше. След няколко напрегнати мига той вдигна ръка, съсредоточи се и Кракенът започна да отстъпва. Разнесоха се странни тръбни звуци и останалата част от неговата армия от морски създания се отдръпна, плъзгайки се или подтичвайки към водата.

– Една вечност е дълго време, Хелън – предупреди я Посейдон, докато армията му се изтегляше. Присви очи към нея: – Ще ви виждаме.

– А ние ще ви наблюдаваме – предупреди Хелън, като посочи към своята група Потомци. Освен ако не хвърлеше в Тартар всички богове, Хелън не можеше да им попречи да бродят по земята. Всичко, което тя и семейството й можеха да направят, бе да се погрижат Олимпийците да не вредят на никого. Размени поглед с Хектор и видя тревогата си отразена там. Потомците може и да бяха спечелили войната, но това не означаваше, че заплахата си е отишла.

Посейдон се обърна и заслиза към вълните, изчезвайки под тях. Докато останалите Олимпийци се разпръсваха, някои – с изражение на горчивина, други – с уважение, Афродита излезе напред и взе двете ръце на Хелън в своите.

– Сестро – каза тя, целувайки Хелън по бузата, сякаш току-що се бяха срещнали за обяд. Хелън се засмя, клатейки глава. Афродита винаги бе мразила войните и имаше склонността изобщо да пренебрегва факта, че се случваха. – Елате ми на гости скоро. Двамата с Лукас. Ще ти съобщя къде ще се установя, но мисля да е в Кипър за зимата.

– Ще се видим скоро – обеща Хелън, засмя се и поклати глава.

Макар че Афродита беше причинила на Хелън толкова неприятности, колкото и Зевс, нямаше начин Хелън да й остане ядосана за дълго. Както и с Клеър, каквото и да направеше Афродита, Хелън знаеше, че в крайна сметка ще й прости след най-много пет секунди.

Афродита се дръпна назад и погали Хелън по бузата:

– Това прекрасно лице – промърмори тя, преди да отлети в ореол от златна светлина.

Хелън се обърна да погледне към тълпата, събрана зад нея, и видя първо баща си. Кейт и Ноел крепяха Джери помежду си. Той изглеждаше блед и слаб, но успяваше да стои прав почти без помощ.

– Татко! – възкликна Хелън, изненадана.

– Здрасти, Лен – той й помаха вяло, със смутено и несигурно изражение – и малко изплашен от нея.

– Сега ще ми се сърдиш ли? – попита тя, ужасявайки се от това.

– Не – отвърна той моментално.

– По-добре недей – тя го прегърна. Трябваше му секунда, преди да се отпусне в прегръдката й и да отвърне, но когато го направи, тя разбра, че нещата между двамата ще се наредят, само да си дадат малко време.

След като тя и баща й се разделиха, последва бъркотия от поздравления и прегръдки от всички – с изключение на Лукас. Тя се огледа наоколо, търсейки го с поглед.

Видя Хектор да нарежда на хората да се захващат за работа, заръчвайки им да развалят лагера и да отведат замаяните простосмъртни далече от множеството причудливи тела по брега, преди да се съвземат от влиянието на Хипнос. Видя Палас и Дедал да се опитват да обяснят нещо на Кастор, който ги слушаше с каменно мълчание. Видя как Джейсън и Ариадна бързат да помогнат на колкото можеха повече от най-сериозно ранените. Видя дори Орион и Касандра. Бяха се откъснали от групата и си говореха тихичко. Но Лукас го нямаше никакъв.

Хелън се завъртя в кръг, сърцето й се сви, докато го търсеше. Намери го на няколко крачки зад себе си, чакащ я търпеливо да го открие.

– Мой ред? – попита той с лека усмивка. Хелън кимна, мислейки си колко странно е, че той и Посейдон си приличат като две капки вода, но от Посейдон я полазваха тръпки, докато Лукас я караше да усеща приятен гъдел.