Джоузефин Анджелини - Богиня

– Ами останалите от Олимп? Ще отмъстят ли на приятелите и близките ми с проклятия, ако се съглася на тази размяна? – попита тя невинно.

– Кълна се в река Стикс, че Олимпийците няма да прокълнат малката ти група – отвърна Зевс.

Хелън се престори, че го обмисля. Прехапа устни и закърши ръце. Накрая кимна бързо в знак на съгласие, сякаш за да разкара проблема.

– Хеката няма да ти позволи да се отметнеш от тази сделка, веднъж щом се съгласиш на нея – напомни й Зевс предпазливо, като посочи с жест свещеното пространство около тях, създадено от нищото с оранжев огън.

– Знам – каза Хелън, истински натъжена за миг, че трябва да се откаже от света си. Можеше да го почувства вътре в себе си. Всяко езеро, всяко дърво и всяко стъкло на прозорец в зашеметяващия й град беше част от нея – част от нея, която тя трябваше да предаде завинаги на своя враг, за да спаси семейството си. Гласът й пресекна от истинска болка, когато проговори: – Ще ти дам Всесвят.

– Закълни се в това пред Хеката.

– Кълна се пред Хеката да ти дам Всесвят в замяна за безопасността на приятелите и близките си.

Зевс й се усмихна, по лицето му бързо премина мълния.

– Афродита ми каза, че си готова на всичко, за да защитиш хората, които обичаш. Каза, че това било качеството, което най-много обожавала в теб. То със сигурност ще спаси много животи. Засега.

Хелън сведе поглед, за да не види той как нетърпението и съжалението се борят помежду си в очите й.

– Е, как става? Първо във Всесвят ли отиваме?

– Да. Когато отидем там, просто създаваш ново правило – Всесвят да се подчинява само на мен – Зевс затъкна косата й зад ухото, сякаш го беше грижа за нея. – А после ще те отведа в Тартар.

Лукас видя как Хелън отмята пипалото на Кракена настрана и се устремява във въздуха. Канеше се да я последва просто по силата на навика, но видя Орион върху великанско чудовище, подобно на подковообразен рак, да крещи името на Касандра. Малката сестра на Лукас беше практически безсмъртна, но това не означаваше, че не може да бъде пленена от Олимпийците и използвана като техен Оракул, докато не изтощи волята си до смърт.

След като видя как се бе справила с Кракена, Лукас вярваше, че Хелън може да се погрижи за себе си и изтича да помогне на Орион да прибере малката му сестра. Чудовището беше огромно и имаше шипове, стърчащи от двете му страни, и дълъг, подобен на сабя придатък като опашка, с която си служеше, за да замахва като с острие към всеки, който се приближи. Избягвайки острата като бръснач опашка, Лукас изтича напред, наведе се и се опита да преобърне чудовището, само за да открие около дузина космати крака, които до един завършваха в щипци под купола на горната му черупка, посягащи да го сграбчат. Чу сестра си да пищи някъде там вътре при всички онези крака.

– Люк, задръж го, за да не може да стигне до водата! – изкрещя Орион и се плъзна надолу по едната страна на черупката.

Лукас задържа чудовището на място, докато Орион започна да си проправя със сечене път през гората от израстъци. И двамата чуваха как Касандра трескаво крещи името на Орион и накрая видяха бялото й лице и мъничката й ръка да се подават от задушаващите бодли и хищни нокти. Орион я издърпа и я освободи, докато Лукас прекатурваше чудовището по гръб.

– Как се убива това? – попита Лукас, като се покатери отгоре и взе да сече по слабите му места, без никаква представа накъде да се цели.

– Не знам – отвърна Орион, зашеметен.

– Ти си морското божество! – изкрещя Лукас.

– Няма едно централно сърце или мозък! – изкрещя Орион в отговор. – Може би да се опитаме да го сварим?

– Кучи... – изруга Лукас и отскочи от борещото се същество. Искаше да прекрати страданията му, но не знаеше как. Отдръпна се тромаво и насочи вниманието си към сестричката си.

– Орион! – изхълца Касандра, притисната към гърдите му.

– Всичко е наред, котенце – каза Орион успокояващо, като прокара ръце по нея, за да се увери, че нищо не е счупено или разкървавено.

Касандра притихна и той провери всеки крайник и всяка става по тялото й. После тя протегна ръка, зарови пръсти в гъстата му коса и повдигна уста към неговата като свенливо цвете, разтварящо се за първи път. Замаян, Орион наведе устни и я целуна.

Кракът на Лукас се доближи до главата на Орион, още преди Лукас да си даде сметка, че е ядосан.

– Тя е само дете! – изръмжа той, скочи върху проснатото тяло на Орион и го удари толкова силно и бързо, колкото можеше.