Джоузефин Анджелини - Богиня

– Не съм! – изпищя Касандра.

Лукас смътно усещаше, че Касандра го дращи по лицето и се опитва да го откопчи от Орион. Тя не спираше да повтаря, че го обича, но за Лукас това нямаше голямо значение. Сестричката му наистина беше като котенце. Ноктите й жилеха, но нямаха сила да нараняват.

– Знам! – кресна Орион. – Не биваше да... Съжалявам!

Орион беше вдигнал ръце да се защити и Лукас забеляза, че

той дори не се опитваше да отвърне на ударите.

– По-добре да ме убиеш сега, Лукас, защото няма да стоя далече от нея. Не мога . – Гласът на Орион пресекваше от вълнение.

– Какво, по дяволите, правите вие, двамата глупаци? – изрева Хектор, като издърпа Лукас от Орион.

Преди Лукас да успее да каже на Хектор какво бе направил Орион, гласът на Хелън прогърмя из острова, отправяйки предизвикателство към Зевс. Лукас осъзна, че като напълно безсмъртна, тя може да се срещне с него в единоборство и никой от частично безсмъртните й защитници, дори не и той, не може да се намеси, за да спре това. Умно момиче , помисли си Лукас . Точно сега ми иде да я удуша.

Всички погледнаха нагоре и видяха как в облаците проблясват мълнии. Вълните затихнаха, сякаш времето бе спряло, и се появи северното сияние, изпращайки зловещи неонови цветове, които затанцуваха по небето.

Хаотичната битка на брега спря за миг, докато хора и зверове протегнаха шии да наблюдават невероятното зрелище.

Чу се гръмотевичен тътен. Оранжев огън изригна във въздуха, когато Хеката набеляза полесражението в небето. Лукас се опита да литне при Хелън.

– Тя може да се справи с това, Люк – каза Хектор настойчиво. – Имам нужда от теб тук.

Мирмидонците се възползваха точно от този момент, за да се прегрупират в прецизната си фаланга, с щитове пред гърдите, с копия, стърчащи като иглите на бодливо свинче. Отново в пълен състав, те се устремиха напред като древна бойна машина.

– Подредете се! – изкомандва Хектор, вдигайки високо окървавения си меч.

Лукас, Орион и Джейсън скочиха, сякаш някакъв чип в главите им ги караше автоматично да се отзовават на военачалника си. Разгърнаха се по фронтовата линия, всеки – заставайки начело на един боен отряд, а пехотинците се подредиха в редици зад тях.

Мирмидонците нападнаха.

Хелън и Зевс се появиха насред полето с дивите цветя. Зевс се оглеждаше наоколо, обхващайки с поглед пурпурните планини и наполовина съвременния, наполовина древен метрополис, който служеше като противовес в далечината срещу високопланинската верига. Взираше се във всяко цвете, всяка буболечка, всеки порив на вятъра, преценявайки всичко.

– Добра работа – каза той одобрително. – Живо във всяка подробност. Хадес те е научил на много неща за живота, като те е карал да се влачиш през онзи негов гол и безплоден пейзаж, нали?

– Да. Колкото и трудно да беше, го обичам заради това, на което ме обучи. Заради това мога да виждам по-ясно.

Зевс вдиша въздуха, оставяйки главата си да се отпусне с наслада настрани, оценявайки всеки нюанс от света на Хелън, както някой любител на изтънчената храна и напитки би се насладил на хубаво вино.

– Научила си си урока. Ти си истински надарено, сладко момиче. Жалко, че не можеш да направиш повече е Всесвят. Още е недовършен.

– Не, не е. Той изпълни предназначението си – каза Хелън тихо. – И ти го давам без колебание. Ти си единственият владетел на Всесвят.

Зевс изпробва изказването на Хелън, като направи едно бяло цвете червено, а после – пак бяло, с една мисъл.

– Благодаря ти – той й се усмихна. Подаде й галантно ръка: – Ще потегляме ли към Тартар?

Тя погледна протегнатата му ръка и поклати бавно глава:

– Всъщност сделката не беше такава, както си спомняш – каза тя. – Съгласих се да ти дам Всесвят в замяна на безопасността на семейството ми. Никога не съм се съгласявала да ходя в Тартар.

Зевс въздъхна, сякаш съжаляваше за решението й:

– Наистина исках да избегна битка. Знаеш, че ще трябва да те погубя, ако направиш това – каза той неохотно.

– Как? – попита Хелън, отстъпвайки назад. – Дадох ти Всесвят – моят дар за теб, – но не ти дадох границите му. Тях запазвам за себе си.

Зевс се огледа паникьосано наоколо. Хелън разбра, че се опитва да отвори портал и да си тръгне. Можеше да го почувства, но той не можеше да го направи. И докато Хелън съществуваше и владееше границите, той никога нямаше да може да си тръгне.

– Добре дошъл в моя Троянски кон – каза тя, усмихвайки се със стиснати устни. – Наслаждавай се. Ще бъдеш заклещен в него за вечността.