Шеннон Чакраборти - Царство от мед

Мирис на кръв и горяща плът изпълни въздуха. Болка припламна в очите на съпруга й, а от Али се изтръгна рев — звук толкова суров, че сякаш не беше истински.

Ярост изригна в тялото на Нахри. И просто така магията й се завърна. Въжетата от дим, които бяха дръзнали да я възпрат — нея, в собствения й палат, — се скъсаха и тя си пое дълбоко дъх, давайки си внезапно сметка за всяка тухла и камък, и прашинка в постройката наоколо. Стените, издигнати от нейните предци, вратите, които бяха почернели от тяхната кръв.

Коридорът се разлюля — толкова силно, че от тавана се посипа мазилка. Пламъци се увиха около пръстите й, дим се завихри около нейната яка. С дрехи, развяващи се на горещия вятър, който струеше от тялото й, тя вдигна ръце.

Дара се обърна към нея. Едновременно го виждаше и усещаше, застанал ярък и яростен на ръба на магията й.

А после го запрати през коридора.

Той се удари в стената толкова силно, че остави вдлъбнатина в камъка, и се свлече на пода. Късче от сърцето на Нахри се разби при тази гледка, все още предателски свързано с мъжа, който намираше нови и нови начини да го разбие.

А после Дара се изправи.

Погледите им се срещнаха. Дара изглеждаше потресен. Предаден. И все пак непоколебим, воин, отдаден на целта. Докосна златната кръв, която се стичаше по лицето му, а после вдигна ръка и тялото му бе обгърнато от черен дим. Люспи и остри зъби проблеснаха в облака от дим, докато тялото му ставаше двойно по-голямо.

С взрив от мазилка и камъни Нахри срути тавана върху него.

А после рухна, докато около нея се надигаше прах, а магията се отцеждаше от тялото й.

Писъците на Али я накараха да дойде на себе си. Потискайки скръбта, която заплашваше да я разкъса, Нахри се изправи с усилие на крака. Мунтадир беше паднал на колене, облегнат на брат си. Кръв се разливаше по дишдашата му.

Нахри се втурна при него и разкъса дрехата. Очите й плувнаха в сълзи. Ако беше нападнат с каквото и да било, освен зулфикар, от гърдите й щеше да се изтръгне въздишка на облекчение — върху корема му се бе проточила чиста резка и макар че беше кървава, не беше дълбока.

Само че това нямаше значение. Защото кожата около раната вече беше придобила болезнен черно-зеленикав цвят, цвета на ужасна буря. Цвят, който бързо се разпростираше, деликатни пипала, очертаващи линиите на вени и нерви.

От Мунтадир се изтръгна уплашен звук.

— О — прошепна, докато докосваше раната си с разтреперани ръце. — Каква ирония.

— Не. Не, не, не — повтаряше Али, сякаш прошепнатото отричане можеше да промени ужасната сцена пред тях. — Защо го направи? Диру, защо го направи?

Мунтадир докосна лицето на брат си и кръвта от ръцете му изцапа кожата на Али.

— Съжалявам, ахи — отвърна немощно. — Не можех да гледам как те убива. Не и отново.

Сълзи се стичаха по лицето на Али.

— Всичко ще бъде наред — избъбри той. — Н-нахри ще те излекува.

Мунтадир поклати глава.

— Недей — каза, стискайки челюсти, когато тя посегна към него. — И тримата знаем, че би било единствено губене на време.

— Няма ли да ме оставиш поне да опитам? — примоли се Нахри, а гласът й се прекърши на последната дума.

Мунтадир прехапа устни; изглеждаше така, сякаш се мъчеше да скрие собствения си страх. А после кимна съвсем леко.

Нахри начаса разпери ръце, съсредоточавайки се върху пулса и топлината на тялото на съпруга си, ала в мига, в който го стори, разбра, че е напразно. Не можеше да изцели разкъсаната му плът и отровената му кръв, защото не можеше да почувства раната. Тялото му сякаш свършваше там, където започваше потъмняващата плът, ръбовете й отблъскваха съзнанието й. Беше по-ужасно и от борбата й с Джамшид, по-ужасно дори от отчаяната битка да спаси Нисрийн. Нахри, която току-що бе запратила един мъж през стаята и бе измагьосала пясъчна буря, беше безсилна да се пребори с отровата на зулфикара.

Мунтадир отмести внимателно ръцете й.

— Нахри, спри. Нямате време за това.

— Имаме — намеси се Али. — Опитай отново. Опитай по-силно!

— Нямате време. — Гласът на Мунтадир беше твърд. — Зейди, погледни ме. Искам да ме изслушаш, без да реагираш. Абба е мъртъв. Трябва да отидеш с Нахри и да вземете печата на Сулейман. Тя знае как.

Али отвори уста, но преди да успее да каже каквото и да било, откъм купчината отломки се разнесе тътен.

Мунтадир пребледня.

— Невъзможно. Та ти събори проклетия таван отгоре му.

В отговор долетя нов тътен, прах и мазилка потрепериха.