Вадим Панов - Войните ги започват неудачниците

Веднага, щом автомобилът спря, пажовете отвориха вратите, и отстъпвайки, се наведоха в дълбок поклон.

Висок мъж в дълъг тъмносин плащ с тънки златни бродерии по раменете бавно слезе от лимузината, и подпирайки се тежко на дълга черна тояга, направи две малки крачки към стълбището. Лицето на пришелеца скриваше ниско нахлупена качулка, китките на ръцете — дългите поли на плаща, и публиката можеше да види само високата слаба фигура на госта.

Външният вид на съветниците на Тъмния Двор, висшите йерарси на Великия дом Нав, винаги оставаше в тайна.

От другата страна на автомобила излезе също толкова висок и слаб като съветника мъж във великолепно ушит костюм и скъпа вратовръзка. Внимателно оглеждайки посрещачите с черните си дълбоко поставени очи, той с леко движение оправи и без това безупречната си прическа, и заобикаляйки Ролса, зае място зад гърба на спътника си. През тълпата премина шепот: този нав, Сантяго, комисар на Тъмния Двор, не беше особено обичан в Замъка. Той беше наказващия юмрук на княза, и не един галон рицарска кръв се беше пролял по негова вина.

След кратка пауза, Франц де Гир леко се поклони:

— Великият магистър очаква посланиците на Тъмния Двор!

Интериорът на Замъка до най-дребните детайли отговаряше на вкуса на стопаните си: груба каменна зидария, сводести тавани, масивни дървени мебели, окачени по стените оръжия и гоблени… Липсваха само кучета и коне. Стенните лампи, изработени като факли, само подчертаваха огромната разлика между съвременния външен вид на сградата и този вътре.

На четвъртия етаж гостите и придружаващите ги се озоваха в голямо, ярко осветено помещение, украсено с многобройни барелефи. Чудите до самохвалство се гордееха с историята си, поради което посетителите на тронната зала бяха принудени да се любуват на отдавна забравени подвизи на славните рицари. Между каменните картини се разполагаха подобаващи като размер щитове с гербовете на всички ложи на Великия Дом, в това число и тези, споменът за които беше изчезнал и от рижите глави на самите чуди. Най-големият щит, герб, на който беше изправеният еднорог, висеше над трона. Там гостите очакваше невъзмутим посивял мъж с дълга брада и украсена с рубини корона.

Леонард де Сент-Каре, велик магистър и върховен повелител.

Масивната фигура на повелителя на Чуд беше загърната в пурпурна мантия, обшита с хермелин, в дясната си ръка държеше златен жезъл, а с лявата се подпираше на тежък двуръчен меч. Около трона, по двама от всяка страна, стояха магистрите на ложите, а до стената — лидерите на ложата на Майсторите, водещите магове на ордена. Също като великия магистър, чудите бяха в класическо облекло: плащове, камизоли, широки колани с огромни токи и церемониални кинжали. На фона на това великолепие светското облекло на Сантяго изглеждаше не на място, но комисарят едва ли се безпокоеше от това.

— Съветникът на Тъмния Двор! — обяви Франц де Гир и затвори тежките дъбови врати.

Навите, без да бързат, се приближиха до трона и се поклониха:

— Моят повелител, князът на Тъмния Двор, те поздравява, велики магистре, както и всички благородни чуди.

Гласът, излизащ изпод качулката, беше глух и леко съскащ.

— Благодаря, — кимна де Сент-Каре, — но съм сигурен, че не сте поискали аудиенция, за да ми пожелаете здраве. По какъв повод идвате при Ордена?

Рицарите се славеха с умението си веднага да хващат бика за рогата. Посланикът на Тъмния Двор помълча малко.

— Преди два дни князът посети Дегунинския Оракул. Знаците, които се появиха в Огледалото Нав, изискваха обяснение.

Сред чудите премина учуден шепот: повелителят на Тъмния Двор много рядко се нуждаеше от външни съвети.

— И какво разкри Оракулът? — поинтересува се заинтригуваният де Сент-Каре.

— Причината, която накара княза да отиде в Дегунино, е, че равновесието в Тайния Град е нарушено. Нивата магическа енергия в Източниците са нестабилни. Моят повелител смята, че ти също си го усетил.

Великият магистър бавно поклати глава:

— На повърхността на водата винаги ще има вълни. Нивата на енергия никога не са били постоянни, а една малка вълна още не е буря.

— Бурята идва след това, и тежко на този, който не е подготвен.

— Князът иска да провери готовността на Ордена? — рошавите вежди на де Сент-Каре се събраха над носа.

Рицарите замърмориха, впрочем, не съвсем уверено. Последният път Чуд и Зеленият Двор бяха принудени да обединят войските си и да нахлуят в сектора на Тъмния Двор от две страни, за да укротят побеснелите нави. Обкръжените нави седнаха на масата на преговорите, но мнозина бяха убедени, че са го направили съвсем не страхувайки се от поражение.