Вадим Панов - Войните ги започват неудачниците

В абсолютна тишина Вестителят се приближи до трона и бавно огледа присъстващите. Сърцето му биеше бавно, и с всеки негов удар главите на управниците на Зеления Дом се навеждаха все по-ниско.

— Предсказанието на кралица Изара се сбъдна, — обяви Всеслава. — Вестителят дойде!

Замъкът, щабквартира на Великия Дом Чуд

Москва, булевард „Вернадски“

20 юли, вторник, 23:24

Великият Дом Чуд, или Орденът, както още наричаха това семейство, заемаше три стройни многоетажни сгради, изпълнени в стил брежневски модерн. Разположени в началото на бул. „Вернадски“, вдясно, ако се движиш откъм Москва река, елегантните им кули нямаха нищо общо с общинските кутийки от другата страна на проспекта. Високи и тънки, те приличаха на три бойни крайцера, случайно влезли в малко търговско пристанище, а мощните сателитни антени и изрядният външен вид само подчертаваха това сравнение.

Вътрешният живот на обитателите на Замъка беше надлежно защитен. Камери за видеонаблюдение държаха под контрол всеки дюйм от околната местност, високата стена и пищните корони на дърветата закриваха обширната вътрешна територия от външни очи, а единствената врата, водеща към проспекта, не беше модерна бариера, а представляваше тежка стоманена плоча с изображение на изправен на задните си крака еднорог. Още какви капани бяха приготвили за неканени гости гвардейците на великия магистър, никой не знаеше със сигурност, но Франц де Гир, капитанът на гвардията, беше повелител на войната — водещият боен маг на Ордена и заслужаваше званието си. Мрежите, които беше сплел около Замъка, бяха готови да прихванат и изтеглят енергията на всеки магьосник, приближил се до щабквартирата на чудите с недобри намерения. Замъкът беше истинска крепост, готова да издържи и дълга обсада, и стремителен щурм. Винаги готова, независимо от действащото между Великите Домове примирие.

Церемонията на тържествената среща беше издържана до най-малките подробности.

Автомобилите на гостите още пресичаха бул. „Ломоносовски“, а тежките врати започнаха бавно да се отварят, и малкият кортеж, състоящ се от чисто бял автомобил на КАТ с включени сигнални светлини и два черни класически Ролс Ройса, без да намалява, влезе във вътрешния двор. Тук автомобилите се разделиха. Машината на КАТ и единият Ролс завиха надясно и се скриха в подземния гараж. Втората лимузина плавно заобиколи централната кула на Замъка и спря на малка площадка пред широко мраморно стълбище, на което, в изключителни случаи като този, гостите очакваше Франц де Гир.

Вляво от стълбището беше построен почетен караул от двайсет гвардейци. Във връзка с необичайната горещина парадната униформа беше значително по-лека — броните бяха заменени с червени куртки, украсени със златно изображение на изправения еднорог, а затворените стоманени шлемове — с позлатени каски, чиито разноцветни пера се вееха от лекия ветрец. Останалото си беше както винаги: дантели, бричове за езда, блестящи ботуши и прави кавалерийски саби. От другата страна на стълбището се вееха щандартите на действащите ложи на Ордена: червено-син на ложата на Мечовете, червено-черен на ложата на Драконите, червено-жълт на ложата на Саламандрите, червено-зелен на ложата на Хермелините и най-големият, яркочервен — щандартът на Великия Дом Чуд. Тежките тъкани горделиво се поклащаха в тишината на тържествената среща, напомняйки за славната история на Ордена. А зад гърбовете на гвардейците и знаменосците площадът беше обграден от плътен кръг зяпачи, дотичали да позяпат важните гости и Замъка.