Вадим Панов - Войните ги започват неудачниците

— Явно крие нещо.

— Кралица Всеслава винаги крие нещо, но този път е за хубаво, — промърмори преминаващата наблизо Ярослава, една от жриците на Зеления Дом.

Тонът, с който произнесе думата „кралица“, не оставяше съмнение за отношението и към повелителката на Великия Дом Люд.

Мъжете учтиво се поклониха на високата жрица и се спогледаха.

— Явно е в течение, — отбеляза Святополк.

— Жриците винаги са в течение, не като нас, бароните, — въздъхна Светломир. — Използват ни за изтривалки, кълна се в брадата на Спящия. В своя домен вече не мога и да кихна, без да поискам разрешение от тая… жрица. Момиченцето си е наумило да ме учи, кълна се в брадата на Спящия. Аз събирам данъците, пак аз…

— Не мисля, че е чак толкова зле, уважаеми Светломир, — разумно отговори младият барон. — В края на краищата, мъжете в нашето семейство нямат магически способности.

— Магия, — изсумтя старецът. — Трябва да взимаме пример от челите — никаква магия! Добре си живеят, кълна се в брадата на Спящия. Щом мъжете нямат магически способности, значи, магия не е нужна!

— Разбира се, разбира се. — Святополк любовно потри изумруда на баронската си верига и реши да смени темата: — Между другото, обърнахте ли внимание на опозицията в гласа на уважаемата жрица Ярослава?

— Ти също ли го забеляза, синко? — енергично отговори Светломир. — Мисля, че тя и до сега не може да прости на кралицата изборите. Нали помниш, Ярослава също претендираше за трона.

— Минаха вече две години.

— Какво от това? — Светломир се усмихна многозначително. — Ярослава е убедена, че резултатите от изборите са фалшифицирани, кълна се в брадата на Спящия.

— Сплетни, — със спокойна увереност заяви неочаквано приближилият се барон Мечеслав. — Всеслава е и по-млада, и по-умна от Ярослава. Изборът на жриците беше абсолютно оправдан.

— Съгласен съм, — кимна Светломир. — Глупав слух. Не знам, защо си спомних за него.

— Едва ли подобни разговори са от полза за Зеления Дом — Мечеслав присви очи и изгледа стоящата наблизо групичка жрици, сред които стърчеше длъгнестата фигура на Ярослава.

— Съвършено вярно, — наведе глава Святополк.

Всички знаеха за особените отношения между нейно величество и широкоплещестия господар на домен Соколники, за това да се проявява неуважение към кралицата в присъствието на Мечеслав би било крайно непредвидливо. Баронът минаваше за най-добрия фехтовач на Великия Дом Люд.

— За съжаление, мнозина завиждат на кралицата, — обобщи Мечеслав.

— Цената на властта, — потвърди Святополк. — Между другото, бароне, да знаете случайно за какво сме се събрали?

— Разбира се, че знам, — веднага отговори той, втренчил в събеседника си мътнозелените си очи. — За да консолидира нацията, нейно величество взе решение да увеличи данъците с 25%, и да вдигне стойността на енергията на Кладенеца на Дъждовете. Днес това ще бъде официално обявено.

Лицата на бароните рязко се стегнаха.

— Наистина ли?

— Не може да бъде! Ние и така едва връзваме двата края!

— Като ви гледам, не бих си го и помислил, приятели! — доволен от произведения ефект, Мечеслав едва сдържаше смеха си. — Вижте мен — ето кого е налегнала нуждата.

Бароните свиха устни. Домен Соколники беше най-богатото владение на Зеления Дом, въпреки че неговият господар се славеше с удивителна небрежност към облеклото. И сега костюмът му беше доволно смачкан, а като бижу носеше само масивна златна гривна на дясната китка. Беше пренебрегнал даже баронската верига.

— Да ви имам шегите… — недоволно промърмори Светломир.

Мечеслав само го потупа по рамото, но не успя да каже нищо — в залата доплава надут майордом.

Шумът утихна. След кратка пауза майордомът важно огледа присъстващите и със силен, звучен глас обяви:

— Нейно величество кралицата на Зеления Дом Всеслава!

Въпреки очакванията на повечето присъстващи, Всеслава не влезе през главната врата, за да премине през цялата зала, съпроводена от многобройни фрейлини и пажове, а излезе през малка, практически незабележима вратичка зад трона. Последва кратко объркване, след това бароните съгласно етикета се наведоха в дълбок поклон.

— Благодаря, че се отзовахте на поканата ми.

С махване на ръка Всеслава освободи майордома и остана със своите васали. Бароните и жриците се изпънаха с опулени очи — за първи път от възкачването си на престола кралицата изглеждаше толкова скромно, колкото подобава на жрица. Проста тъмнозелена рокля, която подчертаваше идеалната фигура на Всеслава и оставяше открити нежните и рамене, изумрудена диадема и само един пръстен — това беше даже по-необичайно от странната „аудиенция“. Обхванати от смътни предчувствия, присъстващите се събраха около трона.