Вадим Панов - Войните ги започват неудачниците

— Мои верни поданици, — започна Всеслава, без да заеме полагащото и се място, — новината, която искам да ви съобщя, изисква да свикам Големия Кралски Съвет. Само че, след като обсъдих всички нюанси с някои жрици на Зеления Дом, реших да не спазвам правилата, за да се запази тайна. Всеки от вас, мои храбри барони, получи покана за аудиенция. В домените си ще кажете, че е ставало дума за промени в данъчната политика на короната.

— Както заповяда ваше величество, — покорно наведоха глави изгарящите от любопитство люди.

Всеслава се приближи към трона, и полуобърната към залата, леко прокара ръка по покрития със зелено кадифе подлакътник.

— Властта — замислено произнесе тя, — е могъщество. Спомняме ли си, какво означава това? Времената на величие на Зеления Дом отдавна минаха. Много векове изтекоха, откакто нашата империя управляваше този свят и сянката от Крилете на Жерава падаше върху цялата земя. Сега сме принудени да се свиваме в този мъничък град, да съжителстваме с мънички раси, да обсъждаме с други неудачници дребни проблеми, да делим с тях трохите, които получаваме и да се крием, да крием истинската си същност. Животът ни се превърна в безсмислен шепот. Живеем, само за да живеем. Всяка сутрин посрещаме слънцето като тъпи фермери — с благодарност и покорство, и всеки ден децата ни все по-малко и по-малко си спомнят за величието на нашата раса. Появяват се все повече и повече нечистокръвни. Израждаме се.

Бароните се развълнуваха. За първи път кралицата повдигаше толкова сериозен въпрос. От времето на последната война между Великите Домове бяха минали няколко години, нима отново?

— Запомнете ми думите, ще им покажем на тия негодници, кълна се в брадата на Спящия! — радостно заяви почервенелият от пиене Светломир и извика — Води ни, кралице! Ние сме с теб!

— С какво можем да се гордеем? — продължи през това време Всеслава. — Какво ни чака за напред? Какво ще оставим на децата си?

Явно война! Бароните започнаха да се споглеждат крадешком.

Война? Но с кого? С Тъмния Двор? Едва ли. Всеслава е млада, но не е луда. Пак с чудите?

— Време е да установим нашия ред в Тайния Град! — не мирясваше Светломир. — Кълна се в брадата на Спящия, щастлив съм, че доживях този ден!

Святополк, на когото беше омръзнало да удържа разпасания старец, мълчаливо допи топлото шампанско. По време на миналата война неговият Перовски домен беше пострадал твърде много от нашествието на рицарите, и баронът не гореше от желание да се включва в нова битка. Но явно беше малцинство, всички останали внимателно слушаха думите на Всеслава.

— Аз не ви призовавам да започнете война!

Из залата се понесоха разочаровани въздишки. Кралицата се усмихна:

— Засега. Призовавам ви да си спомните старото предсказание, направено преди осем хиляди години.

Преди осем хиляди години кралица Изара, последната владетелка на великата империя Люд и най-велика сред жриците в историята на Зеления Дом, предчувствайки задаващия се упадък, съсредоточила всичките си сили в заклинанието на Великото Пророчество. Последното и най-силно заклинание в живота и.

Всеслава вдигна глава, и, притваряйки очи, цитира:

— „И ще дойде час, когато от тъмнината на развалата ще блесне лъч надежда за някога великия род, ще се роди мъж, който превъзхожда жените в магьосничество, и ще се казва Вестител. Велика ще бъде силата на Вестителя, никой не ще може да се сравни с него нито в магьосничество, нито в силата на заклинанията, нито в черната магия, нито в бялата, нито в магията на огъня, нито в магията на въздуха, нито в магията на земята, нито в магията на водата. И няма да има врагове, достойни за него. Велик император ще стане Вестителят и ще управлява два века без един ден, и след него Люд ще управлява света, докато не се събуди Спящия“.

Кралицата замълча и отвори очи:

— Преди тринайсет години Вестителят се роди.

В залата се разнесоха викове. Ярослава гордо се изправи и в очите и заиграха тържествуващи огньове. Светломир изтри сълзите си:

— Най-накрая мъж-магьосник, кълна се в брадата на Спящия, мъж! Войната е близо! Да живее Великият Дом Люд!

— Смърт на враговете на Зеления Дом!

— Война!

— Да живее Вестителят!

Кралицата потрепери, яростта на бароните я ужасяваше.

Малката вратичка зад трона отново се отвори и в залата неуверено влезе слабичко момче, облечено в проста зелена риза до коленете и панталони, затъкнати в ботушите. Дългите му светли коси бяха прихванати с тънък златен обръч с голям изумруд.