Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— И като стана дума за това — започна Джулиън. — Има ли някаква специална причина да не кажеш на никого от нас…

Вратата на лечебницата се отвори и това спести на Тай лекцията на брат му. Беше Магнус. На Ема не й хареса как изглежда — пребледнял, със сенки под очите и сковани движения, сякаш беше насинен. Устата му беше стисната в сериозна линия.

— Джулиън. Би ли дошъл с мен?

— Защо? — попита Ема.

— Опитвам се да говоря с Анабел — отвърна Магнус. — Мислех си, че би предпочела да се довери на някой, който да не е ловец на сенки, но тя е упорита. Остава си любезна, но настоява, че ще разговаря единствено с Джулиън.

— Не те ли помни? — попита Джулиън, докато се надигаше.

— Помни ме. Но като приятел на Малкълм. А тези дни не е най-голямата му почитателка.

Неблагодарност , спомни си Ема да казва Кийрън. Сега обаче той мълчеше, зает да закопчава скъсаната си риза, навел посинените си очи надолу.

— Защо не иска да говори с Тай? — попита Ливи. — Той й изпрати съобщението.

Магнус сви рамене, сякаш за да каже: „Нямам представа".

— Е, добре, няма да се бавя — заяви Джулиън. — Заминаваме за Идрис възможно най-скоро, така че всички да си съберат нещата, от които смятат, че ще се нуждаят.

— Съветът ще заседава днес следобед — добави Магнус. — Ще имам достатъчно сили, за да отворя Портал, след няколко часа. Тази нощ ще спим в Аликанте.

В гласа му се долавяше облекчение. Двамата с Джулиън се отправиха навън. Ема бе възнамерявала да не се намесва, но не можа да се сдържи — втурна се след тях преди вратата да се затвори.

— Джулс.

Той вече бе поел по коридора заедно с Магнус; при звука на гласа й и двамата се обърнаха.

Не би могла да го направи в лечебницата, но тук бе само Магнус, а той вече знаеше. Тя се приближи до Джулиън и обви ръце около него.

— Бъди предпазлив . Тя ни заложи капан в онази църква. Възможно е това също да е капан.

— Аз ще бъда отвън, до вратата — каза Магнус приглушено. — Готов да се намеся. Ала, Джулиън, при никакви обстоятелства не се опитвай да й отнемеш Черната книга, дори ако не е в ръцете й. Книгата е привързана към нея с много силна магия.

Джулиън кимна и Магнус тръгна надолу по коридора, оставяйки ги насаме. В продължение на няколко дълги мига те просто се прегръщаха, оставяйки напрежението на деня да се отцеди от тях: страхът им за другия в битката, страхът за децата, тревогата им за онова, което щеше да се случи в Аликанте. Джулиън беше топъл и солиден в ръцете й, пръстите му прокарваха успокояваща линия по гърба й. Миришеше на карамфил, както винаги, както и на антисептик и превръзки. Ема усети брадичката му в косата си, докато пръстите му пишеха по гърба на тениската й.

Н-Е С-Е Т-Р-Е-В-О-Ж-И.

— Естествено, че се тревожа — каза тя на глас. — Видя какво направи Анабел с Етарлам. Мислиш ли, че просто ще успееш да я убедиш да ти даде книгата?

— Не знам — отвърна Джулиън. — Ще разбера, когато говоря с нея.

— Толкова много са я лъгали — каза Ема. — Недей да й обещаваш нещо, което не бихме могли да й дадем.

Джулиън я целуна по челото. Устните му се раздвижиха до кожата й, гласът му беше толкова тих, че никой, който не го познаваше така добре, както Ема, не би могъл да го разбере.

— Ще направя онова, което трябва да се направи.

Ема знаеше, че наистина го мисли. Нямаше какво повече да се каже и тя го проследи с тревожни очи, докато той се отправяше към библиотеката.

Кит беше в стаята си и събираше оскъдните си вещи, когато Ливи влезе. Беше се облякла за пътуването до Идрис — дълга черна пола и бяла риза с кръгла яка. Пуснатата й коса бе разпиляна по гърба й.

Тя погледна към Тай, който седеше върху леглото на Кит.

Двамата бяха обсъждали Идрис и онова, което Тай си спомняше от него.

— Не прилича на никое друго място — беше казал той на Кит, — но когато пристигнеш, ще се почувстваш така, сякаш си идвал и преди.

— Тай-Тай — рече Ливи. — Бриджет каза, че можеш да вземеш една от старите книги за Шерлок Холмс от библиотеката и да я задържиш.

Тай грейна.

— Коя?

— Която поискаш. Ти избираш. Само че побързай — ще тръгнем възможно най-скоро, така каза Магнус.

Тай се втурна към вратата, а после, спомнил си сякаш за Кит, се обърна.

— Можем да поговорим още по-късно — предложи и изхвръкна навън.

— Само една книга! Една! — извика Ливи след него през смях. — Ау! — Тя посегна към нещо на тила си и сбърчи подразнено лице. — Закачил се е в косата ми…