Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не в битката. Да те накарам да не ме обичаш. Наистина опитах.

Усети как той потръпна вътрешно, сякаш душата му се сви.

— Толкова ли е ужасно? Да те обичам?

Ема отново бе започнала да трепери, ала този път не беше от студ.

— Беше най-прекрасното нещо на света. А после стана най-страшното. И дори нямах възможност…

Тя не довърши. Джулиън клатеше глава и навсякъде хвърчаха пръски.

— Ще трябва да се научиш да живееш с това. Дори и ако то те ужасява. Дори ако от него ти се повдига. Така, както аз ще трябва да свикна да живея с гаджетата, които ще имаш, защото ние сме завинаги, Ема, независимо как искаш да наречеш това между нас, ние сме завинаги.

— Няма да има други гаджета — заяви тя и Джулиън я погледна изненадано.

— Онова, което наговори преди, как непрекъснато мислиш и си обсебен само от едно — продължи тя. — Именно така се чувствам и аз. С теб.

Джулиън изглеждаше поразен. Ема вдигна ръце и улови лицето му в шепите си, прокарвайки нежно пръсти по влажната му кожа. Виждаше пулса, туптящ в гърлото му. Върху лицето му имаше драскотина, проточила се от слепоочието до брадичката му. Ема се зачуди дали я беше получил в битката, или я имаше отпреди, а тя не беше забелязала, защото толкова отчаяно се бе опитвала да не го гледа. Зачуди се дали той някога щеше да проговори отново.

— Джулс . Моля те, кажи нещо.

Ръцете му стиснаха конвулсивно раменете й и тя ахна, когато тялото му се раздвижи до нейното, принуждавайки я да заотстъпва назад, докато не опря гръб в стената. Очите му се взираха в нейните, поразяващо ярки, искрящи като морско стъкло.

— Джулиън. Искам да ме наричаш Джулиън. Единствено и само Джулиън.

— Джулиън — каза тя и в следващия миг устните му откриха нейните, сухи и изпепеляващо горещи, и сърцето й сякаш спря и тръгна отново, двигател, форсиран до невероятно висока предавка.

Прегърна го със същото отчаяние, вкопчена в него, докато той изпиваше дъжда от устата й, а устните й се разтвориха, за да го вкусят: карамфил и чай. Издърпа пуловера през главата му и Джулиън остана по тениска, и тънката, мокра материя не бе никаква преграда, когато той притисна гърба й към стената. Дънките му също бяха мокри, залепнали за тялото му. Ема почувства колко силно я желае и знаеше, че тя го желае също толкова силно.

Светът бе изчезнал: останал бе единствено Джулиън; горещината на кожата му, нуждата да го почувства по-близо до себе си, да пасне в него. Всяко движение на тялото му до нейното изпращаше мълнии по нервните й окончания.

— Ема. Господи, Ема. — Той зарови лице в нея, целувайки бузата, гърлото й, докато палците му се провряха под колана на дънките й и ги дръпнаха надолу. Ема изрита влажната купчинка плат настрани. — Толкова много те обичам.

Струваше й се, че от нощта на плажа бяха минали хиляда години. Ръцете й отново опознаваха тялото му, коравите му равнини, белезите му — груби под дланите й. Някога той бе толкова слабичък — Ема все още го виждаше такъв, какъвто беше преди две години, непохватен и дългурест. Обичала го бе и тогава, макар да не го бе знаела, обичала го бе от мозъка на костите до повърхността на кожата му.

Сега тези кости бяха покрити с гладки мускули, корави и неподатливи. Тя прокара ръце под тениската му, изучавайки го отново, проследявайки очертанията му, запечатвайки усещането от него в паметта си.

— Джулиън. Аз…

Аз те обичам , канеше се да каже. Никога не е бил Камерън, нито Марк, винаги си бил единствено ти, мозъкът в костите ми е изтъкан от теб, така, както кръвта ни е изтъкана от клетки. Ала той я прекъсна с настойчива целувка.

— Недей — прошепна. — Не искам да слушам нищо разумно, не и сега. Не искам логика. Искам това.

— Но ти трябва да знаеш…

Той поклати глава.

— Не трябва. — Улови ръба на тениската си и я съблече. Мократа му коса изпръска и двама им с капчици вода. — От седмици съм разбит. — Гласът му потреперваше и Ема знаеше какво му коства това признание за липсата на контрол. — Нуждая се отново да стана цял. Дори ако то няма да продължи дълго.

— Не може да продължи — рече Ема, без да откъсва очи от него. Защото как би могло, когато не можеха да задържат онова, което имаха? — То ще разбие сърцата ни.

Джулиън улови китката й и вдигна ръката й към голите си гърди, притисна разперените й пръсти до сърцето си. Ема усети ударите му под дланта си, като юмрук, блъскащ се в гърдите му.

— Разбий сърцето ми. Направи го на късчета. Давам ти позволение.