Кассандра Клэр - Повелител на сенките

За миг сякаш увисна във въздуха, разперила ръце, якето й — плющящо на вятъра… а после политна право надолу и се изгуби от поглед. Тай я последва, прескачайки странично пътеката, и също изчезна.

В реката ? помисли си Кит замаяно, но не спря; мускулите му започваха да горят по начин, който вече му беше познат, мозъкът му се съсредоточи. Той сграбчи горната част на портата, оттласна се и прелетя над нея.

Приземи се, приклекнал, на метър-два по-долу върху бетонната площадка, която водеше до Темза, заобиколена от ниски, железни перила, строшени на няколко места. Тай и Ливи вече бяха там, свалили якета, за да освободят ръцете си, стиснали серафимски оръжия. Ливи подхвърли един къс меч на Кит, докато той се изправяше, осъзнавайки защо се беше втурнала насам — не за да избяга, а за да им намери място, където да се бият.

А с малко повече късмет — и да се свържат с Института. Тай бе извадил телефона си и натискаше клавишите, дори докато вдигаше серафимското си оръжие във въздуха, така че то грейна мъждиво на фона на облаците.

Кит се обърна тъкмо навреме, за да види как тримата Ездачи преминават над портата, за да се присъединят към тях, хвърлящи бронзови и златни искри, докато се приземяваха. Извадиха мечове с главозамайваща бързина.

— Спрете го! — изръмжа Карн и двамата му братя се нахвърлиха върху Тай.

Като един Ливи и Кит се изпречиха пред него. Кит бе обзет от студения, суров фокус на битката, ала Ездачите бяха по-бързи от демони, и по-силни. Кит замахна с меча си към Иохаид, но той вече не беше там. Беше отскочил чак в другия край на площадката и се изсмя, виждайки изражението на Кит, докато Етарлам замахна, избивайки телефона от ръката на Тай. Апаратът се търкулна по цимента и цопна във водата.

Върху Кит падна сянка и той реагира незабавно, замахвайки нагоре с меча си. Чу рязко поемане на въздух и Карн политна назад, а тъмни капки кръв опръскаха земята в краката му. Кит подскочи нагоре и напред, насочил меча си към Иохаид, ала Ливи и Тай го бяха изпреварили, блестящите им остриета бяха размазано петно от светлини, докато прорязваха въздуха около Ездачите.

Ала само въздуха. Кит нямаше как да не забележи, че ангелските остриета не успяват да пробият доспехите на Ездачите, нито дори да пронижат кожата им, както бе сторил той с меча си. Върху лицето на Тай се изписа озадачение, а върху това на Ливи — ярост, докато замахваше към сърцето на Иохаид със серафимското си оръжие.

То се строши чак до дръжката, а Ливи бе запратена толкова назад, че едва не падна в реката. Тай се завъртя след нея… Иохаид вдигна меча си и замахна, за да го стовари отгоре му… и Кит се хвърли през площадката, поваляйки Тиберий на земята.

Оръжието на Тай изхвръкна от ръката му и цопна в Темза, вдигайки фонтан от огнени пръски. Кит се беше приземил наполовина върху Тай, удряйки главата си в едно стърчащо парче дърво; усети как Тай се опитва да го избута от себе си, а когато се претърколи, видя Иохаид да стои над тях.

Ливи се биеше с другите двама Ездачи, биеше се отчаяно, вихрушка от блестящи оръжия. Само че тя беше от другата страна на площадката. Борейки се за въздух, Кит вдигна меча си…

Иохаид стоеше като вкаменен, а очите му проблясваха зад дупките на маската. Ирисите им също имаха бронзов цвят.

— Познавам те — каза той. — Познавам лицето ти.

Кит зяпна, а Иохаид замахна, изкривил уста в усмивка… и над всички тях падна сянка. Ездачът погледна нагоре и по лицето му пробяга изумление, когато една силна ръка се протегна и го сграбчи. Миг по-късно той се издигна във въздуха с крясъци и Кит чу плясък — Ездачът бе запратен във водата.

Кит се надигна и седна, Тай също. Ливи обърна лице към тях с широко отворена уста; другите двама Ездачи също бяха зяпнали, а мечовете им се поклащаха до тях, докато в средата на площадката се спускаше гръмовна вихрушка.

Беше кон, възседнат от Гуин, огромен и внушителен в шлема и доспехите си, направени сякаш от дървесна кора. Именно неговата ръка бе запратила Иохаид в реката… ала Ездачът вече бе доплувал до площадката и се покатерваше върху нея, движенията му — забавяни от тежките доспехи.

Вкопчена в кръста му, зад Гуин седеше Даяна, тъмните й къдрици бяха разрошени, очите й — широко отворени.

Тай се изправи на крака и Кит го последва. Яката на пуловера на другото момче беше изцапана с кръв и Кит си даде сметка, че не знае дали е негова, или на Тей.

— Ездачи! — отекна гласът на Гуин. Върху ръката му зееше рана, където Иохаид очевидно бе успял да му нанесе удар. — Спрете.