Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Поради което е фалшивият годеж. За да си мисли Зара, че ще стане Росалес — каза тя.

— Именно — потвърди Хайме. — Диего се обвързва с Кохортата. А аз… аз вземам наследствената скъпоценност и побягвам. Така че Диего да може да ме обвини — лошият му по-малък брат я е задигнал. Годежът се проточва, а те все така не могат да открият скъпоценната вещ.

— Това ли е планът? Да протакаш до безкрай?

Хайме се намръщи насреща й.

— Според мен не оценяваш напълно, че от месеци насам най-безстрашно съм беглец. Изключително безстрашно.

— Ние сме нефилими, Хайме. Работата ни е да сме безстрашни.

— Някои от нас ги бива повече, отколкото други. Както и да е. Не бих казал, че целият ни план се състои от протакане. Диего се опитва да открие слабостите на Кохортата. А аз се опитвам да открия точно какво прави онази вещ.

— Не знаеш ли?

Хайме поклати глава.

— Знам, че помага да проникнеш незабелязано в земите на феите.

— А членовете на Кохортата биха искали да могат да проникнат незабелязано в земите на феите, за да започнат война? — досети се Кристина.

— Изглежда логично. Поне според тях.

Кристина седеше безмълвно върху леглото. Навън бе започнало да вали. По стъклата на прозорците се стичаха вадички. Тя си помисли за дъжда по дърветата в „Чапултепек" за това, как седи там с Хайме и го гледа как поглъща цели пликчета дорилокос [21] Популярна улична храна в Мексико, състояща се от царевичен чипс, пържени свински кожички, краставица, фъстъци и различни подправки. — Б. пр. и облизва солта от пръстите си. И как говорят… говорят с часове, за всичко под слънцето, за това, какво искат да направят, когато станат парабатаи и как ще могат да пътуват по целия свят.

— Къде ще отидеш? — попита тя най-сетне, опитвайки се да овладее гласа си.

— Не мога да ти кажа. — Той се изправи от бюрото. — Никому не мога да кажа. Страшно ме бива в криенето, Кристина, но само ако никога не издавам къде отивам.

— Нямаш представа, нали? Смяташ да импровизираш.

Той се усмихна накриво.

— Никой не ме познава по-добре от теб.

— Ами Диего? — Гласът на Кристина потрепери. — Защо не ми каза нищо от това?

— Хората вършат глупави неща, когато са влюбени — заяви Хайме с гласа на човек, който никога не се беше влюбвал. — Освен това аз го помолих да не го прави.

— Тогава защо ми го казваш сега?

— Две причини. Сред долноземците се говори, че семейство Блекторн ще се опълчат на Кохортата. Ако се стигне до битка, искам да участвам в нея. Изпрати ми огнено съобщение. Ще дойда. — Звучеше напълно искрено. — И второ, за да доставя съобщението на Диего. Каза, че е възможно да си твърде ядосана, за да го прочетеш. Надявах се обаче, че сега… вече няма да си.

Кристина сведе поглед към плика в ръката си. Беше прегъван много пъти.

— Ще го прочета — каза тя тихичко. — Защо не останеш? Хапни с нас. Изглеждаш прегладнял.

Хайме поклати глава.

— Никой не бива да узнае, че съм бил тук, Тина. Обещай ми. Закълни се върху това, че някога щяхме да бъдем парабатаи.

— Не е честно — прошепна тя. — Освен това, Друзила знае.

— Тя няма да каже на никого… — започна Хайме.

— Кристина! — Гласът на Марк долетя откъм коридора. — Кристина, къде си?

Ръцете на Хайме изведнъж се обвиха около нея, силни като стомана, докато я прегръщаха здраво. Когато я пусна, тя го докосна леко по лицето. Имаше милион неща, които искаше да му каже… ten cuidado , повече от всичко: пази се, бъди внимателен. Ала той вече се бе отдръпнал от нея и отиваше към прозореца. Отвори го и изскочи навън, като сянка, изчезнала в дъждовната нощ.

Гуин отказа да влезе в Института.

Кит не беше сигурен дали беше въпрос на принцип, или предпочитание, ала въпреки че от ръката му течеше кръв и напояваше сивите му доспехи, предводителят на Дивия лов само поклати глава, когато Алек го покани сърдечно в Института.

— Аз оглавявам Лондонския институт, дори и да е само временно — каза Алек. — Имам правото да каня когото поискам в него.

— Не мога да остана — отклони предложението Гуин. — Много неща трябва да бъдат свършени.

Беше започнало да вали. Алек беше на покрива, заедно с Марк, който беше посрещнал Ливи, Тай и Кит със смесица от ужас и облекчение. Близнаците все още бяха близо до него и той прегръщаше Ливи през раменете с една ръка, докато с другата стискаше ръкава на Тай.

Кит, когото нямаше кой да посрещне по този начин, стоеше мъничко встрани и гледаше. Ездата от реката дотук (Гуин като че ли притежаваше способността да материализира коне от въздуха, така, както някой магьосник вадеше пенита), беше неясно петно. Тай и Ливи бяха яздили заедно с Даяна, а Кит се беше озовал зад Гуин, вкопчен отчаяно в колана му, мъчейки се да не се изтърколи в Темза.