Кассандра Клэр - Повелител на сенките

— Не мога да остана сред цялото това студено желязо — отвърна Гуин и според Кит действително имаше мъничко нездрав вид. — А вие, семейство Блекторн — най-добре влизайте вътре. Зад стените сте на безопасно място.

— Ами Ема и Джулс? — попита Ливи. — Те може би са навън, възможно е Ездачите да ги търсят…

— Магнус отиде да ги намери — увери я Алек. — Той ще се погрижи да не им се случи нищо.

Ливи кимна мрачно, но все още изглеждаше разтревожена.

— Може да се нуждаем от помощта ти, Даяна — добави Алек. — Ще изпратим децата в Аликанте веднага щом Магнус се върне.

— Кои деца? — Обикновено мек и нисък, сега гласът на Даяна беше хриплив от умора. — Само вашите или…

— Тави и Друзила също. — Алек изгледа Ливи и Тай, и Кит предположи, че ако зависеше от него, щеше да вземе и близнаците, ала знаеше, че те никога няма да се съгласят.

— А — отвърна Даяна. — Мога ли да предложа вместо да се настаните при инквизитора в Аликанте, да останете при мен на „Флинтлок"? Добре би било Кохортата да не научава за присъствието ви.

— Напълно съм съгласен — рече Алек. — Най-добре да не привличате вниманието на семейство Диърборн и останалите, особено толкова скоро преди заседанието на Съвета. — Той се намръщи. — Да се надяваме, че ще успеем да развалим обвързващата магия върху Марк и Кристина, преди да се наложи да тръгнем. В противен случай те може и да не успеят да…

— Един от Ездачите беше убит — намеси се Кит и всички го зяпнаха.

Сам не беше сигурен защо се беше обадил. Светът сякаш се люлееше около него и странни неща му се струваха важни.

— Не помните ли? Именно затова си тръгнаха в крайна сметка. Един от тях беше умрял и те го почувстваха. Може би Джулиън и Ема са се били с тях и са победили.

— Никой не може да убие един от Ездачите на Манан — заяви Гуин.

— Ема би могла — рече Ливи. — Ако Кортана…

Коленете на Кит се подкосиха. Стана внезапно, без изобщо да го е очаквал. В един момент стоеше, а в следващия беше коленичил в студена локва, чудейки се защо не може да се изправи.

— Кит! — извика Даяна. — Алек, той си удари главата по време на битката… каза, че не го боли, но…

Алек вече отиваше към него. Беше по-силен, отколкото изглеждаше. Ръцете му се обвиха около Кит и го вдигнаха; пронизваща болка премина през главата му, докато го местеха, а после го обгърна милостива сивота.

След това останаха да лежат върху леглото в сумрака, Ема беше отпуснала глава върху гърдите на Джулиън. Чуваше ударите на сърцето му под тънката материя на тениската.

Бяха избърсали косите си, облекли си бяха сухи дрехи и се бяха сгушили под завивките. Краката им бяха преплетени; Джулиън прокарваше бавно и замислено пръсти през разпуснатата й коса.

— Кажи ми. Спомена, че има нещо, което трябвало да знам. А аз те прекъснах. — Той замълча за миг. — Кажи ми сега.

Ема сплете ръце върху неговите и подпря брадичка върху тях. Тялото му, обвито около нейното, беше отпуснато, ала в изражението му имаше нещо повече от любопитство; Ема виждаше напрегнатостта, спотаена в очите му, нуждата да знае. Да намести парченцата, които сега бяха разпилени, нищо незначещи.

— Никога не съм излизала с Марк. Всичко беше лъжа. Помолих го да се престори, че излизаме заедно, а той по-рано беше казал, че ми дължи живота си, така че се съгласи. Не беше истинско.

Пръстите му застинаха в косата й и Ема преглътна. Трябваше да му каже всичко, без да се замисля, независимо дали накрая щеше да я намрази. Иначе никога нямаше да успее да го направи.

— Но защо? — попита той предпазливо. — Защо Марк би се съгласил да ме нарани?

— Не знаеше, че те наранява. Нямаше представа, че между нас има нещо… не и докато не отидохме в земите на елфите. Научи истината едва тогава и ми каза, че трябва да престанем. Ето защо сложих край в Лондон. Марк нямаше нищо против. Ние не изпитвахме нищо такова един към друг.

— Значи, Марк не е знаел. Ами ти, защо го направи ти тогава? — Джулиън вдигна ръка. — Всъщност не е нужно. Знам отговора: за да ми попречиш да те обичам. Да сложиш край на това между нас. Дори се досещам защо си избрала Марк.

— Ще ми се да беше някой друг, който и да било…

— Никой друг не би ме накарал да те намразя — каза Джулиън глухо. — Никой друг не би ме накарал да се откажа от теб. — Той се надигна на лакти, за да я погледне. — Помогни ми да разбера. Обичаш ме и аз те обичам и все пак си искала да унищожиш всичко това. Била си толкова твърдо решена, че си намесила и Марк във всичко това, нещо, което знам, че не би сторила, ако не беше отчаяна. Какво те направи толкова отчаяна, Ема? Знам, че любовта между двама парабатаи е забранена, но това е глупав закон…